Дейвид Балдачи: Цялата истина

Колективният призив „Помнете Константин“ ечеше гръмко на всичките седем континента.

В специална декларация руското правителство категорично отрече тази история. Президентът Горшков се появи дори по международните телевизионни канали и я нарече гнусна лъжа, а после изброи куп „неопровержими“ доказателства, че такъв човек никога не е съществувал. Но малцина му повярваха, защото Горшков бе бивш служител на КГБ, а журналистите от години информираха световната общественост, че правителството му бе пълно с фашистки демони. Макар и отдавна известен, на този факт не беше отделено нужното внимание просто защото бе встрани от живота на хората. Но сега те бяха видели мъртвия Константин и отровната гъба и всичко се промени.

Разбира се, имаше и скептици, които хранеха сериозни съмнения относно Константин и целта на видеозаписа. Същите тези хора бяха готови да започнат разследване на предполагаемата смърт на този мъж. Но огромното мнозинство бе възприело безпрекословно историята и бе убедено в нейната достоверност.

Нито Русия, нито останалата част от света някога щеше да разбере, че Константин бе само един начинаещ латвийски актьор, а „раните“ и „обезобразяването“ му бяха резултат от работата на опитен гримьор и майстор осветител. След записа той просто бе измил грима и свалил дегизировката си, за да отиде да обядва не другаде, а в „Руската чайна“ на 57-а улица в Ню Йорк, където щеше да плати с малка част от петдесетте хиляди долара хонорар за видеозаписа. Той мечтаеше да получи добра роля в някой латино сериал, защото знаеше испански и имаше красиво мургаво лице и атлетично тяло.

Междувременно светът вече не беше същият.

Николас Крийл бавно довърши джина си „Бомбайски сапфир“ с тоник и облече сакото си. Отиваше на разходка. Всъщност само обикновените хора се разхождат. А корпоративните лидери с милиарди в сметките си пътуваха високо над обикновената гмеж. По време на краткия полет над река Хъдсън към Ню Джързи небостъргачите под хеликоптера му напомниха докъде бе стигнал. Беше роден в Западен Тексас — една безкрайна пуста и равна земя, която според някои шегобийци можеше да се нарича роден край единствено от хора, лишени от възможността да отидат другаде.

Крийл беше живял в Тексас, щата „Самотна звезда“, точно една година, след което беше заминал за Филипините с баща си, сержант в американската армия. Оттам бяха обиколили още седем страни, след което баща му получи назначение в Корея и малко по-късно хвръкна във въздуха вследствие на инцидент, описан в армейския рапорт като „нещастен логистичен гаф“. Овдовялата му майка си намери нов съпруг, а няколко години по-късно Крийл постъпи в колеж и завърши инженерство. После успя да събере достатъчно средства за магистърска степен, но след шест месеца се отказа и предпочете практическия опит на всекидневния живот.

От бащата боец беше научил нещо много ценно: Пентагонът не само бе най-големият купувач на оръжие в света, но и най-щедрият. За всяка единица бойно оръжие той плащаше най-малко два пъти над реалната му цена. А когато човек се стреми към максимална печалба, той просто трябва да си я поиска. В крайна сметка парите не бяха техни, нали? Няма нищо по-лесно от пилеенето на чужди пари, особено в Америка. Крийл бързо откри, че това бе най-изгодният бизнес на света. Човек спокойно можеше да продаде на армията тоалетни за 12 000 долара и чукове за 9000, а после да се измъкне чрез юридически трикове и след безкрайни изслушвания в Конгреса.

През следващите няколко десетилетия Крийл изгради най-големия военнопромишлен конгломерат в света, известен като Арес Корпорейшън. Според списание „Форбс“ той беше на 14-о място в класацията на най-богатите хора на планетата с капитал от над двайсет милиарда долара.

Покойната му майка беше гъркиня с избухлив нрав и страхотна амбиция — качества, които той беше наследил заедно с привлекателната мургава външност. След „логистичния гаф“ с баща му в Корея тя се омъжи за човек с по-висок социален статут, който побърза да се отърве от Крийл, изпращайки го в различни пансиони, и то съвсем не най-добрите. И докато богаташките синчета получаваха всичко наготово, той се принуди не само да търпи подигравките им, но и да се бори със зъби и нокти за всеки цент. Това обаче му помогна да изгради дебелата броня, благодарение на която беше оцелял и до днес.

Нарече компанията си на името на древногръцкия бог на войната в памет на майка си, която обичаше повече от всичко. И се гордееше с онова, което произвеждаше компанията. Сто и двайсет метровата му яхта носеше името „Шайло“ — мястото на най-кръвопролитната битка през Гражданската война.