Линда Хауърд - Търси се съпруга

Изчитането на завещанието на следващия ден не продължи дълго. Семейството на Ейприл, потънало в скръбта си, се държа мило. Както и баща й. Ейприл много прилежно се бе погрижила за разпределението на имуществото си, сякаш е очаквала смъртта си. Бижутата и личните си вещи бе поделила между семейството си, както и малкото акции, които притежаваше. Изуми го обаче онова, което бе завещала на него.

„На Рийс Дънкан, бившият ми съпруг, оставям всичко, което получих от него при развода. Ако ме превари в смъртта, същото завещавам на наследниците му като жест на дълго забавена справедливост.“

Адвокатът продължи, но Рийс вече не чуваше нищо. Не можеше да повярва. Беше напълно шокиран. Наведе се напред, облегна лакти върху коленете си и впери поглед в ориенталския килим под краката му. Тя му връщаше всичко и обезсмисляше всичките тези години на омраза.

Най-голямата ирония в случая бе, че той вече се бе отказал. Дори и да имаше достатъчно сили и да възстанови ранчото както в силните му години, той нямаше да се чувства щастлив без Мади. С нея се беше смял, бяха се любили, и някъде междувременно маниакалната му омраза бе отстъпила пред чистата, силна любов, така че сега той не можеше да живее без нея, а само да съществува.

Сърцето му се сви и в гърдите му заседна огромна болка. По дяволите! Как можеше да е бил такъв глупак?

Ела си с мен вкъщи.

Кажи ми една причина, поради която да го направя.

Само за това го молеше тя, една добра причина, но той не й я беше дал. Вярно, изтъкваше аргументи, но не й каза онова, за което го молеше тя, от което се нуждаеше. Тя не му го каза направо, а той бе толкова погълнат с това от какво се нуждае, че изобщо не се замисли за нея. А беше толкова просто и сега Рийс знаеше какво да й отговори.

Кажи ми една причина, поради която да го направя.

Защото те обичам.

Влезе в кафенето на Флорис и застана в средата на заведението. Клиентите ставаха все повече, може би защото Флорис се криеше през по-голямата част от времето в кухнята, а Маделин, с бавния й акцент и секси походка, очароваше посетителите.

Както обикновено, настъпи тишина, щом той влезе, и всички се обърнаха към него. Мади стоеше зад бара и забърсваше петно от разлято кафе, докато разговаряше приятелски с Глена. Щом го видя, замръзна на мястото си, вперила поглед в него.

Той закачи палеца си за колана на панталона и й намигна.

— Отгатни — започна той. — Какво е това: два крака, твърда глава, държи се като магаре?

— Това е просто — засмя се тя. — Рийс Дънкан.

Посетителите се разсмяха тихо. Рийс забеляза развеселения й поглед и не сдържа усмивката си.

— Как си днес? — попита я той с нисък тон, така че останалите посетители в кафенето бяха изключени от разговора им, а няколко от жените затаиха дъх.

Устните й се извиха в една от нейните само-иронизиращи усмивки, при които винаги му се приискваше да я сграбчи в ръцете си.

— Не е един от добрите ми дни.

— Ела си с мен вкъщи.

Тя го погледна право в очите и тихо изрече:

— Кажи ми една причина, поради която да го направя.

И точно там, пред Господ и по-голямата част от жителите на Крук, Монтана, той си пое дълбоко въздух и изрече думите ясно и достатъчно високо, за да го чуят всички, което не беше никак трудно, защото останалите посетители дори не се преструваха, че не подслушват.

— Защото те обичам.

Мади премигна и за негова изненада, той забеляза сълзи в очите й. Преди обаче да успее да стигне до нея, лицето й се озари от усмивка, като лъч светлина върху буреносен облак. Тя не се опита да заобиколи бара; покачи се отгоре и се смъкна от другата страна.

— Крайно време беше — промълви тя и се хвърли в ръцете му.

Клиентите започнаха да ръкопляскат и Флорис се появи от кухнята. Тя изсумтя и остана видимо недоволна като видя Маделин да виси на врата на Рийс с крака във въздуха.

— Предполагам, че сега ще трябва да си търся нова сервитьорка — измърмори тя.

Някой се обади:

— Флорис, обещай, че няма да излизаш от кухнята и ние ще ти намерим нова.

— Дадено — отвърна възрастната жена и изуми всички посетители, като наистина се усмихна.

Той не изчака да стигнат до къщата, за да я люби; щом стигнаха до негова земя, Рийс спря пикапа и я изведе навън. Маделин имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне, докато слушаше думите на любов, страст, потребност. Не можеше да му се насити да го докосва; искаше да потъне в кожата му и определено се опита.

Когато най-сетне стигнаха къщата, той я пренесе на ръце през прага и направо в спалнята им, където я положи върху голямото легло и започна да я съблича. Тя се засмя приглушено и се протегна.