Линда Хауърд - Търси се съпруга

— А стига!

Рийс повдигна глава, а устните му все още блестяха от целувката. Грубото прекъсване долетя от Флорис, която бе напуснала убежището на кухнята, за да спаси сервитьорката си. Поне Рийс реши така, защото бе заменила голямата лъжица с касапски нож.

— Няма да търпя такива неща в заведението ми — скара му се тя.

Той се изправи и бавно, но много ясно, каза:

— Флорис, имаш остра нужда от някой мъж, който да прогони киселата ти физиономия с повечко секс.

Флорис му се усмихна с дяволита усмивка и размаха ножа.

— Последният глупак, който опита, получи яка цицина.

И винаги става едно и също. Някои хора просто не могат да не си пъхат носа навсякъде. Каубоят, който се намеси при първия скандал между Рийс и Мади, сега пак се обади:

— Кога беше това, Флорис? — попита той. — Преди или след Гражданската война?

Тя се обърна към него като мечка стръвница на прясно месо.

— Виж, момчето ми, говоря за баща ти и ти си единственото, което успя да сътвори след това.

Приближаваше краят на април. Пролетта бе настъпила с пълна сила, но Рийс ие можеше да изпита обичайното удоволствие от събуждането на земята. Обикаляше безцелно из къщата, която му се струваше все по-празна. През повечето време бе зает, но изобщо не се чувстваше щастлив. Мади все още не се беше върнала у дома.

С наследството от баба си тя му бе осигурила финансова сигурност. След като неизплатената ипотека вече не му тежеше на врата, той можеше да вложи парите от миналогодишната продажба на говеждо за увеличаване на стадото си, както бе планирал. Освен това, би могъл да изтегли нов кредит с ранчото като гаранция и да наеме допълнително помощници, с които да разработи земята си както в миналото. Благодарение на Мади, можеше да възстанови ранчото си напълно, въпреки по-малкото акри земя. Тя не го бе виждала в успешните му години и не знаеше колко весел и интересен е животът в едно голямо ранчо.

Предстоеше му да вземе решение и то скоро. Ако искаше да разшири производството си, трябваше да се захване сега с тази задача.

Само че сърцето му не бе в тази идея. Винаги бе обичал земята си, красотата на ранчото бе станала част от душата му, но ентусиазмът му бе изчезнал. Без Мади нищо вече не го интересуваше.

Тя обаче бе права — това бе наследството на тяхното дете. По тази причина трябваше да положи всички усилия.

Животът винаги е поредица от възможности. Те могат да се менят от ден на ден, но човек постоянно е изправен пред избори, а на него му предстоеше да направи много важен такъв.

Ако решеше да инвестира в разширяване на ранчото, това щеше да погълне всичките му приходи и нямаше да има нищо настрани, в случай че отново ги сполети такава виелица. Ако се обърнеше към банката за още един кредит и заложи ранчото като гаранция, се поставяше пак в същата ситуация, от която Мади го бе измъкнала. Нямаше съмнение, че ще успее, ако реинвестира приходите си в земята, при условие, че вече няма да изплаща дългове на бившата си съпруга и въпреки това не му се искаше да задлъжнява към банката.

Тогава оставаше варианта да покани инвеститор. Робърт Канон бе идеалният човек за това, освен това би бил и перфектен партньор. А Рийс наистина притежаваше много остър ум за бизнес, затова безпогрешно оценяваше предимствата на партньорството. Не само че финансово щяха да са по-свободни, но щяха имат възможност да изпробват и нови области, така че оцеляването им нямаше да зависи от това колко тежка е била зимата. Земята бе достатъчно наследство за децата му.

Той вдигна телефонната слушалка и набра номера от визитната картичка, която Робърт му остави на Коледа.

Половин час по-късно затвори телефона и всичко бе решено. Оставаше само да подпишат документите. Двамата с Робърт много лесно се разбираха и успяха договорят взаимно изгодна сделка с минимален брой думи. Рийс се почувства странно, с олекнало сърце и му трябваха няколко минути, докато осъзнае какво се бе случило току-що. Доброволно се бе доверил на друг човек и се отказа от тоталитарния контрол над ранчото си; още повече, че партньорът му беше член от семейството на съпругата му — нещо, което бе немислимо само допреди година. Сякаш най-накрая се бе отърсил от омразата и неприязънта, които от години тровеха живота му. Ейприл, най-сетне, бе останала в миналото. Определено бе сбъркал с първия си избор на съпруга, но умните хора се учат от грешките си и продължават напред. И той наистина се бе поучил, но не беше продължил напред, до момента в който не срещна Мади. Дори и тогава не се отказа от предразсъдъците си и така разруши брака им.