Линда Хауърд - Търси се съпруга

Мади се засмя тихо, станала свидетел на сцената.

— Вече си в черния й списък, озаглавен „Нещастниците съпрузи, които се въртят наоколо“.

Той изръмжа.

— А преди бях в черния списък с име: „Нещастниците съпрузи, които не се въртят наоколо“.

— Все още — добави Маделин. — Флорис няма особено високо мнение за мъжете.

— Забелязал съм. — Той я погледна изучаващо. — Как си днес?

— Много добре. Това е първото нещо, което ме пита всеки щом ме види. Както знаеш, бременната жена е доста често явление, а тук можеш да помислиш, че съм първата, която ще роди дете.

— Никой досега не е носил моето дете, затова имам правото да се интересувам. — Рийс се пресегна, взе ръката й и преплете пръсти с нейните. Тя все още носеше брачната халка. Той също носеше неговата, ако това имаше значение. Това бе първото бижу, което слагаше, но му харесваше как златната ивица стои на дланта му, също както харесваше и тази на Мади. Той се заигра с халката, сякаш да й припомни за съществуването й. — Ела си вкъщи с мен, Мади.

Старата песен. Тя тъжно се усмихна и повтори отговора си.

— Кажи ми една причина, поради която да го направя.

— Защото ме обичаш — нежно изрече той, а пръстите му стиснаха нейните. Това бе най-силният аргумент, който тя не можеше да отрече.

— Винаги съм те обичала. Това не е нещо ново. Обичах те и когато си събрах багажа и напуснах къщата ти. Тогава не е било достатъчна причина да остана, така че не виждам сега защо трябва да ме върне обратно?

Сивите й очи бяха напълно спокойни, когато го погледна. Рийс осъзна, че и това няма да я сломи и сърцето му се сви. Тя нямаше да се прибере с него, независимо какви аргументи щеше да изтъкне той. Откакто забеляза колата пред кафенето, той непрестанно таеше надежда, но сега за първи път разбра, че може би бърка. Мили Боже, наистина ли бе разрушил най-хубавото нещо в живота си, само защото бе отказал да го приеме?

В гърлото му бе заседнала огромна буца и той трябваше да преглътне, преди да заговори отново.

— Имаш ли… Имаш ли нещо против да идвам всеки ден да те виждам? Само за да се уверя, че си добре. Бих искал също да идвам с теб на прегледите, ако може.

Сега Мади трябваше да преглътне импулса да се разплаче. Никога досега не бе виждала този Рийс и той не й харесваше. Рийс беше дързък, арогантен, с избухлив нрав и точно такъв тя го харесваше, стига той да разбереше някои основни истини за брака им.

— Това е и твоето дете, Рийс. Никога не съм искала да те отделям от него.

Той въздъхна, като продължаваше да си играе с халката й.

— Сбърках, скъпа. Имам фобия относно ранчото, след онова което Ейприл ми причини — зная, че ти не си Ейприл и не биваше да си го изкарвам на теб заради нещо, което тя е направила преди осем години. Ти ми го каза, но аз не те чух. Затова сега те моля да ми обясниш какво да сторя, за да оправя нещата между нас?

— Рийс, не става въпрос за това — тихо каза тя. — Аз не водя резултат, така че като направиш еди какво си, да се върна в ранчото. Говорим за нас, за нашата връзка и дали имаме бъдеще заедно.

— Тогава ми кажи какво те притеснява. Скъпа, не мога да поправя нещо, ако не знам какво.

— Ако не знаеш какво, значи не можеш да го поправиш.

— Пак ли започваш с главоблъсканиците? Не съм много добър в четенето на мисли — предупреди я той. — Ако искаш нещо, кажи ми го направо. Мога да се справям с действителността, но не съм много добър в отгатването.

— Не се опитвам да те мотая. Самата аз изобщо не се чувствам доволна от сегашното положение, но няма да се върна в ранчото, докато не се уверя, че с теб имаме бъдеще. И няма да променя решението си.

Рийс бавно се изправи и извади няколко банкноти от джоба си. Маделин безразлично махна с ръка.

— Не се притеснявай, днес аз черпя. Тук получавам добри бакшиши — с крива усмивка добави тя.

Той я погледна и го обзе толкова диво желание, че дори не се опита да му устои. Наведе се, долепи устни в нейните и наклони главата й назад, така че силно се притисна към нея и прокара езика си. Толкова пъти се бяха любили, че телата им бяха свикнали едно с друго. Тя издаде познатия тих звук, докато езикът й си играеше с неговия. Ако бяха само двамата, тази целувка щеше да прерасне в страстен секс — толкова мощно бе привличането им. Никой друга жена не му беше въздействала толкова силно, колкото Мади.

В кафенето бе настанала пълна тишина и всички клиенти ги зяпаха със затаен дъх. Емоцията около Рийс Дънкан и съпругата му бе най-голямото забавление за хората тук от години насам.