Чарлс Бенет - Адмирал Морган

Но току-що бях задрямал и някакви кресливи гласове ме пробудиха. Трябваше да мине известно време, докато се опомня и разбера, че това става точно пред пещерата ни. Тогава долових да се споменава името на Морган и един мръсен епитет, прикачен на френски към него. Това напълно прогони съня ми и ме накара да се отправя към отвора на пещерата. Припълзях до камъка, който ни прикриваше, и се вслушах.

Френските буканиери се бяха събрали на съвет. Пиер Червената глава, капитан на един от корабите и голям човек в очите на френските братя от крайбрежието, се обръщаше към сънародниците си с огнени слова.

— Няма ли достатъчно богатства, които да се вземат от испанските галеони? — питаше той. — Защо да си блъскаме главите в стените на Порто Бело? Не сме страхливци, драги приятели, но не сме и глупаци. Нека напуснем този английски глупак, този Морган. Ако той и неговите английски сенки искат да висят оковани във вериги, нека вървят към Порто Бело. За нас — моретата, плячката… животът!

Слушателите му го аплодираха диво. Един се обади да попита дали наистина Порто Бело има грамадни съкровища.

— Твърде вероятно, приятелю. Но какво от това? И за къде са предопределени, питам аз? За Испания, разбира се. А как ще отидат до Испания? В галеони. А ние ще пленим тези галеони и златото ще бъде наше, не е ли така?

— Защо тогава Морган иска да атакува Порто Бело?

— Ще ти кажа, приятелю. Има две причини. Испанците не признават правото на Англия да притежава Ямайка и се готвят да я превземат отново. Техните главни сили се съсредоточават предимно в Порто Бело. Затова губернаторът на Ямайка, господин Модифърд, е упълномощил Морган да атакува Порто Бело и да осуети плановете на испанците.

— А другата причина, Пиер? — извика един от хората.

— Другата причина? Разбира се, има английски пленници в тъмниците на Порто Бело. Единият е английски благородник с кралска кръв, както дочух. Значи трябва да се освободят, нали? Питам ви, приятели, Морган щеше ли да се втурне с братята натам, ако тези пленници бяха от нашата страна, от хубавата Франция, а?

Виковете „Не!“ показаха, че всички слушатели бяха с него. Пиер като изкусен водач знаеше кога да мине от думи към действия.

— Тогава нека му покажем, че французите имат свои желания.

Той закрачи драматично напред и съотечествениците му го последваха с екзалтирани викове. Оставаше ми малко време да мисля какво да правя. Пиер и приятелите му щяха да стигнат за по-малко от четвърт час до брега, където бяха спрели корабите. Ако можех да мина незабелязано, щях да стигна пет минути преди тях, за да предупредя Морган за готвения бунт.

Ритнах Алджи, за да го събудя от дрямката, и потеглих с пълна скорост, като се придържах наляво. Това правеше пътя по-дълъг, но гъсти храсти щяха да ме прикриват на едно доста голямо разстояние от Пиер и хората му. Издран и окървавен, задъхвайки се, аз се движех толкова бързо, колкото изморените ми крака можеха да ме носят. Но успях да стигна при Морган, преди някой от групата на Пиер да бе дошъл. Разказах на един дъх това, което бях дочул.

Морган се намръщи и устните му се сбраха в една права линия.

— Подлеци! — възкликна горчиво той. — Но не съм изненадан. Пиер се ядосва, задето не беше избран за адмирал на буканиерите. Завист, а не страх, го кара да не се присъедини към нас при атаката срещу Порто Бело.

— Какво ще правите? — попитах.

— Ще им говоря открито. Ако настояват да ме напуснат, трябва да си вървят и да вземат няколко от корабите със себе си. Каквото и да стане, аз съм решен да превзема Порто Бело.

Почитта ми към Морган нарасна безкрайно много в този момент. Той беше заявил намерението си да атакува Порто Бело. Даже и последният му човек от флота да го напуснеше, той щеше да тръгне сам.

Едва бе успял да повика трима или четирима от най-доверените си капитани, на които заповяда да предотвратят спречкванията между отделни неприятелски групи сред буканиерите, когато Пиер и последователите му се появиха. Те бяха възбудени и шумни. С приближаването им към тях се присъединиха още французи. Някои дори започнаха да размахват и ножове. Морган застана със скръстени ръце и презрителна усмивка на уста.

Пиер дойде на пет-шест метра от адмирала, нервно допрял дръжките на пищовите си. Въпреки че зад него стояха неколкостотин негови сънародници, беше явно неспокоен. Когато двамата водачи застанаха лице срещу лице, тълпата притихна.

— Е? — попита най-после Морган с презрителен глас.