Катрин Каултър - Контесата

— Няма да се бавим, миледи.

И излезе.

„Мистър Джордж“ — помислих си аз.

Но не знаех какво ще правя аз самата. Надявах се, че Лорънс ще се погрижи за отговора на всички въпроси, които ми бе задала предишната вечер Амилия.

Бях оставила вдигнати завесите и сега стаята бе окъпана от ранната утринна слънчева светлина. Посетих малката баня, която се намираше до будоара, и се върнах в голямата спалня. В нея имаше три различни канапенца, огромното, приказно меко легло, което се издигаше на не по-малко от метър от пода. На високите и широки прозорци висяха богати светлосини пердета.

Обърнах се да огледам новата си спалня. Първото ми впечатление бе, че току-що съм се потопила във възможно най-синьото море. На три от стените имаше тапети в различни нюанси на синьото. Четвъртата бе боядисана в най-светлосиньото, което бях виждала, светло като лятно небе. Лорънс имаше право. Стаята беше очарователна, просторна и светла.

И аз не се чувствах така нервна и напрегната, както се бях опасявала. Тръгнах с намерението да позвъня, за да поискам да ми донесат гореща вода. Не можех да си представя защо някой, независимо от възрастта, не би бил щастлив да използва Синята стая.

Какво, по дяволите, не беше наред с нея?

След по-малко от десет минути се появи много хубаво запъхтяно момиче, което носеше голямо ведро с гореща вода.

— За банята ви, миледи — обяви то и опита да се поклони, докато държи ведрото, което стигаше приблизително до половината й височина.

— Божичко, няма ли лакей?

— Не ми е нужен лакей — отвърна задъхано девойчето. — Това ми е работата и аз мога да я върша. Ще видите, миледи.

— Виждам — усмихнах се аз на тази проява на независимост. — Коя си ти?

Момичето остави ведрото и постоя малко неподвижно, докато възстанови нормалното си дишане.

— Аз съм Белинда. По принцип съм лична камериерка на мисис Томас, когато Стела не е в настроение, което се случва доста често напоследък, тъй като наскоро тя престана да разговаря с касапина на Девбридж Аштън, нашето село, което е само на една миля източно.

Погледнах я впечатлена.

— И защо Стела престана да говори с касапина?

— Е, аз, естествено, не си падам по клюките — промълви тя и пристъпи по-наблизо, — но вие сте новата господарка на къщата и би трябвало да знаете за този човек; както подочула Стела, той се срещал с мисис Грейсток, особа с разпуснати нрави, която живее в очарователна къщичка край селото.

— О! Това обяснява всичко. Радвам се, че се запознах с теб, Белинда. Ще ти бъда благодарна, ако излееш горещата вода.

— О, ще направя даже нещо повече — ще ви изтъркам гърба.

Никой никога не ми беше търкал гърба. Нито веднъж в живота.

— Звучи чудесно.

И наистина беше. Дори и не помислих да освободя Белинда. Бях оставила всичките си черни рокли в Лондон. Тя ми помогна да облека една рокля от мек сив муселин, настани ме пред тоалетката и се зае с косите ми.

— Ако беше вечер, щях да вплета панделки, но е сутрин и ние не искаме да накараме мисис Томас да се почувства неопрятна в сравнение с вас.

Когато станах, усетих как настроението ми се покачва, а Белинда заяви с най-искрен ентусиазъм:

— О, колко сте красива, миледи. Имате прекрасни коси — в червено и кафяво и всички отсенки помежду, и при това — къдрави.

Щях да я разцелувам за тези думи, ако в този момент не се беше върнал Брантли с Джордж.

— Мистър Джордж — информира ме икономът, — измина цялото разстояние до конюшните с Джаспър, млад лакей, изпълнен с огромна енергия и добра воля. Джаспър докладва за задоволително приключване на телесните функции на мистър Джордж.

— Благодаря — отвърнах аз.

Честно казано, бях забравила напълно за кучето си, когато Белинда бе прокарала меката гъба по гърба ми.

— Едва осем сутринта е, миледи — заяви момичето, като погледна към красивия стенен часовник. — Мисис Томас няма да слезе преди да е станало поне десет. Ще бъдат само господа, страхувам се, с изключение на мистър Томас. О, бедният трябва да бъде винаги безкрайно внимателен. Ще научите, че здравето на мистър Томас не е особено стабилно. Всички ние искаме да се движи бавно сутрин, за да се увери, че частите на тялото му функционират добре до една, преди да започне деня пълноценно. Искаме да запазим колкото се може по-здрав красивия си господар.

— Той наистина прилича на бог.

— Така е. Трудно е да не се зазяпаш в него — заяви Белинда. И додаде с абсолютна убеденост: — Ние няма да му позволим да се разболее. Всички сме нащрек.