Катрин Каултър - Контесата

— Господ ви е създал много добър човек, сър — подсмъркнах аз и се изсекнах в кърпичката, която ми подаде. — В моето семейство обаче има тайни, някои от тях доста скандални, но нито една не е достатъчно стара, за да бъде романтична.

— Заедно ще съумеем да създадем някоя чудесна история на ужасите от миналото, с която да се забавляваме през студените зимни вечери.

— Трябва да побързаме, тъй като зимата почти пристигна.

— Ще направя отново справка с историята на моето семейство, за да видя дали ще мога да изнамеря някой възмутителен факт.

Графът ме придружи до спалнята ми, сведе към лицето ми усмихнатия си поглед и ме потупа по бузата.

— Приятни сънища, скъпа Анди.

Проследих го с очи, като тръгна по слабо осветения коридор. Той ми махна, преди да отвори вратата към своята стая. Интересно дали камериерът му Флинт вече бе заспал. Аз самата не бих искала Флинт да спи някъде наблизо до мен.

Щом влязох, бях посрещната от деликатните въздишки, които изпускаше насън мис Крислок, и гръмкото хъркане на Джордж. Сетих се за парченцата пържола, които му бях отделила. Забравих ги увити в една салфетка долу на масата. Мисълта, колко щастлив щеше да бъде териерът, когато му ги дам утре сутринта, ме накара да взема свещ и да заслизам надолу. Може би едрогъдрата Бети все още не беше разчистила всичко.

— Тя е много млада.

Спрях веднага, както бях протегнала ръка да отворя вратата към салона. Беше непознат за мен мъжки глас. Идваше от помещението, където бях вечеряла със съпруга си, и бях плакала за дядо, а той ме бе утешавал в прегръдките си.

Кой беше говорещият?

— Никоя жена никога не е млада — заяви Лорънс и думите му ме поразиха.

Разбира се, че бях млада. Недоволството в гласа му ме накара да се намръщя. Наистина бе слязъл много бързо.

— Ще видим — продължи графът. — Продължавай напред. Ще пристигнем в имението Девбридж за вечеря в други ден, за да изпреварим лошото време. Всичко върви добре. Не се притеснявай.

Хукнах нагоре по стълбите, забравила за пържолата на Джордж. С кого говореше Лорънс? Защо?

Може би с човека, който управляваше бизнеса му? Нямаше да забравя този глас. Несъмнено щях да срещна скоро притежателя му.

Бях млада и здрава, стомахът ми беше пълен и заспах бързо. Спах дълбоко през цялата нощ и дори хъркането на Джордж в ухото ми не прекъсна сънищата ми.

Бети почука на вратата малко след седем часа на следващата сутрин.

Мис Крислок ме разтърси за рамото.

— Анди, скъпа, трябва да се събуждаш вече. Опасявам се, че ако не изведа веднага Джордж на разходка, ни очакват неприятни последствия.

— Бедният Джордж — заявих аз и се протегнах. — Той така и не си получи пържолата.

— Няма нужда от пържола. Така, излизаме двамата. Ти се изкъпи, Анди. Аз няма да се бавя много.

— Благодаря ти, Мили. И аз, и моят красив Джордж ще ти бъдем задължени.

В този момент бях готова да убия не само заради новия си съпруг, а и заради мис Крислок. Молех се и двамата да нямат големи врагове, защото в противен случай със сигурност щях да увисна на бесилото.

След леката закуска напуснахме страноприемницата. Беше сив, влажен ден. Джордж изръмжа. Целунах го по главата.

— Хайде, Джордж, сега поне небето е сиво заради времето, а не заради ужасно замърсения въздух, както е в Лондон. Затова недей да скимтиш.

Лорънс позволи Джордж да пътува с нас известно време. Кучето, което не беше глупаво животно, го лизна по ръката.

— Нямаш срам — обадих се аз.

Съпругът ми се усмихна.

Денят премина приятно. Прекарахме нощта в страноприемницата в Колингфорд.

— Остава само още един ден — рече Лорънс, когато ме остави пред вратата на спалнята ми същата вечер. — Ще пристигнем вкъщи навреме за вечерята.

Точно това бе казал и на непознатия предишната нощ.

— Утре — добави той, като ме изчака да се прозея, — ще ти разкажа за Хюго, единствения ми предшественик, чиято история съдържа някои интересни моменти. Той си е водил даже дневник, за да знаят следващите поколения за манията му по прокълнатите еретици. Приятни сънища, Анди.

И така, на следващия ден научих, че Хюго Линдхърст, тогава виконт Линдхърст, бил издигнат в граф на Девбридж от добрата кралица Бес през 1584 година.

— Значи дневникът му съществува все още? — възкликнах аз. — Не си се шегувал с мен?

— Части от него. Страниците, които са останали, се пазят под стъкло в старата зала. Ще ти ги покажа. Той построил имението Девбридж, като го завършил през 1590 година. След като станал граф, ентусиазмът му да коли големи групи католици намалял. Започнал да се задоволява само с някое и друго аутодафе от време на време, когато някой католик минел през земите му. Умрял на седемдесет и четиригодишна възраст в леглото, заобиколен от седемте си деца.