Катрин Каултър - Контесата

Спрях пред дългото тясно огледало, което бе закачено на по-близката стена в дъното на стълбището. Погледнах бледото момиче насреща си и се намръщих. Нямах причина да бъда бледа. Бях тичала навън в продължение на цял час. Какво ми имаше? Взрях се отново в отражението. Тя изглеждаше наистина безкрайно самотна, невероятно трогателна. „Но това е пълна глупост“ — помислих си аз. Бях свикнала да си бъда господарка и да бъда сама. Сега пак си бях господарка, но вече не бях сама. Спомних си какво ми каза лейди Фримънт, когато дойде да ме посети в деня след излизане в „Газет“ на съобщението за моя годеж, като скри уста зад разперената си длан.

— Какво хитро момиче си, Андрея Джеймсън. — После ме бе чукнала с ветрилото си по ръката. То ме жегна болезнено и тогава разбрах, че го беше направила нарочно. — Взе, че излъга един от най-ценните ергени и отказваш да споделиш как си го направила. Но, скъпа, не е ли прекалено рано да се омъжваш? Любимият ти дядо бе погребан едва преди шест месеца, нали? Не е ли така? Срам и позор. Но като си нямаш майка, която да те напътства кое е правилно и кое — импулсивно…

Зла кучка. Но като се изключи Питър, изглежда никой не бе видял нищо нередно в брака ми с Лорънс. Освен, че сме се оженили прекалено рано. Но аз просто не можех да понасям повече Лондон. Не можех. Освен това нямах намерение да ходя в „Олмак“, или да изтъркам подметките на чифт обувки по баловете и да нося рокли с ниско изрязано деколте.

Не, отивахме в провинцията и щяхме да останем там. Скъпата мис Крислок бе развила неприятна кашлица в Лондон и тя все още не бе преминала. Несъмнено се дължеше на дима от всичките изгорени въглища. Най-доброто място и за двете беше сред природата, в имението. Както и за съпруга ми, разбира се.

Лорънс седна отново край огъня и пак се зачете в „Газет“. Прат се суетеше около масата и я отрупваше с печено говеждо, картофи, задушена ряпа и грах. Божичко, към края на масата имаше даже двойка яребици и още гарнитура.

Червата ми изкуркаха силно.

Лорънс вдигна глава и ми се усмихна любезно.

— Радвам се, че ви беше необходимо време само колкото да си измиете ръцете, Андрея… не, Анди. Иначе можеше да припаднете в банята от глад.

В думите му не усетих особена загриженост от последствията за мен. Всичко щеше да бъде наред. Бях се омъжила добре. Просто беше едно добро решение.

Всички блюда бяха превъзходни. Не помня откога не бях яла толкова много. Не говорех, само ядях и ядях. Прибрах малко от вкусното говеждо печено в една салфетка за Джордж. Напълних устата си с месо от яребица и погледнах към Лорънс. Той ме съзерцаваше учудено как пълня отново чинията си. Спрях и лъжицата ми увисна във въздуха.

— О, Божичко, май ям повече, отколкото сте предполагали някога, че може да яде една млада дама, нали? Мислите, че съм лакома ли? Наистина не ви виня, че смятате така. Но всичко е толкова вкусно, а и целодневното пътуване, през което нямаше какво да правя, просто ми изпразни докрай стомаха…

Графът повдигна елегантната си ръка, за да ме накара да замълча, което аз направих незабавно.

— Нямах намерение да ви смущавам, като ви гледам, Андрея… не, Анди. Просто забравих какъв невероятен апетит имат младите. С възрастта той или се увеличава, или намалява.

— Много се радвам, че сте избрали намаляването…

Спрях рязко; не можех да повярвам на ушите си. Плеснах с длан все още отворената си уста, изтървах вилицата и се взрях в съпруга си. Бях толкова ужасена и смутена, че ми се прииска да взема парчетата говеждо, които бях отделила за Джордж, и да се измъкна. Сякаш за да прибавя още масло в огъня, за малко не добавих, че сега, когато вече се бях омъжила за него, се чувствах като някоя матрона и се надявах, че няма да се разширя. В последния момент обаче осъзнах колко близко до обида беше това и така успях да си задържа устата затворена.

Лорънс притихна. Видях ясно как настръхна. Не исках да го обиждам, наистина не исках. Нямах намерение да правя намеци, относно възрастта му. Заклатих глава, като се чудех как да се измъкна от дупката, която току-що бях изкопала под краката си.

Той ме спаси. Този прекрасен човек ме измъкна от дупката и разсече веригите, които не ми даваха да помръдна.

— Скъпа Андрея, не, Анди… не се извинявайте. Нищо лошо не е станало. Вие просто говорите това, което мислите, и в повечето случаи то е очарователна черта. Не винаги със сигурност, но в повечето случаи. Може би не е зле от време на време да се замисляме над умереността и да се съобразяваме с нея. А сега, какво ще кажете да опитате от прелестните сладкиши с круша на Прат?