Том Кланси - Оперативен център

Тридесет и седем милиметровите снаряди хвърчаха към небето от всички посоки и създаваха огнена преграда приблизително на триста метра височина над базата. Насочваните от радари снаряди се срещаха във въздуха на всеки тридесет секунди.

Севернокорейците се опитваха да издигнат въздушна бариера и да свалят собствената си ракета. Нодонът устремно се издигаше нагоре — тридесет метра, шестдесет… — и приближаваше кръстосания огън. Снарядите дупчеха небето, оръдията продължаваха да се снижават и навсякъде се носеха трясъци като от новогодишни фойерверки.

Бяха изминали само две-три секунди от излитането на ракетата, но тя вече се намираше на метри от бариерата. Нямаше гаранции, че снарядите ще я спрат — може само да я повредят или отклонят от курса й и тя да се забие някъде край селата на север или юг.

Над базата се сипеше огнен дъжд като в Библията и подпалваше палатките и колите. Скуайърс се надяваше, че Роджърс не е ранен и никой от хората му няма да пострада, ако ракетата избухне. Имаше чувството, че сърцето му спря да бие в секундата, когато ракетата полетя към небето.

Всичко ставаше като в забавен филм — пламъци, метал, градушка от снаряди, които блъскат нодона оттук-оттам, взривове…

И изведнъж огнената опашка на ракетата попадна в обсега на снарядите и небето се озари в червено…

Около Роджърс всичко тътнеше и припламваше, но той искаше да знае със сигурност какво става, затова махна ръце от главата си и се надигна да погледне.

Страховитото зрелище, което видя, му спря дъха.

От всичките историци, философи и писатели, чиито творби познаваше и цитираше по памет, само думите на един адвокат, минаха през ума му, докато наблюдаваше как ракетата се издига нагоре сред дъжд от снаряди.

„…пламъкът огнен на ракетата, бомбите, избухващи в небето…“

Нодонът не успя да премине през стената и се взриви с такава мощ, сякаш избухна не на половин километър височина във въздуха, а на земята.

Роджърс отново покри главата си. Жегата от взрива го заля и опърли косъмчетата по ръцете му. Той затисна ушите си, за да не оглушее от последвалия тътнеж и се притисна още по-плътно към земята.

От небето се посипаха парчета от разрушения нодон — някои с големина на монета, други колкото чиния. Роджърс се напъха още по-навътре под джипа. Едно парченце, не по-голямо от кабърче, падна на крака му и прогори панталона му. Роджърс извика и едва не подскочи.

След секунди настъпи тишина. Войниците се размърдаха и започнаха да си подвикват.

Роджърс се измъкна с пъшкане изпод джипа и погледна нагоре. Пушекът бавно се разнасяше на струйки и небето започваше да се прояснява.

Ки Су не беше пострадал, хората му — също, въпреки че някои бяха одраскани и всички изглеждаха доста стреснати.

Американецът отдаде чест на полковника. Думите на Шекспир му се видяха много подходящи за момента:

Най-после Роджърс успя да обясни на Ки Су, че ударният отряд е в планината, и полковникът изпрати камион да ги вземе. Повечето от американците бяха доста неспокойни, когато пристигнаха в базата, но Скуайърс се зарадва на Роджърс, а Пъкет — че отново получава любимата си радиостанция. Подполковникът му я остави, въпреки че санитарят не беше свършил с рамото му.

— Добре, че не започнахте да стреляте — каза Роджърс и отпи от манерката на Скуайърс. — Притеснявах се, че може да убиете със снайпери войниците при оръдията.

— И това можеше да стане — отвърна подполковникът, — ако не стреляха всичките едновременно. Горе-долу успях да се ориентирам какво става.

Когато Худ се обади от Оперативния център, попадна на Пъкет — Роджърс и Скуайърс стояха край джипа, на който бяха положили тялото на Мур.

— Да, сър, ето ви генерала — каза Пъкет и му подаде слушалките.

— Добро утро, Пол.

— Добър вечер, Майк. Момчета, вие направо извършихте чудо. Поздравявам ви.

— Но платихме доста скъпо, Пол — отвърна Роджърс след кратко мълчание.

— Знам, само че не искам да се обвинявате и да се питате не е ли можело иначе. Днес загинаха доста добри хора, но и събитията бяха много трагични.

— Вярно е — каза Роджърс, — ала вечер, когато си легнеш, не мислиш така. Дълго ще си спомням този ден.

— Гледай да не забравяш обаче за онези, които спасихме. Майк, имало още един ранен войник…