Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Нищо няма да ти коства да ми я дадеш. Мисля, че пет фунта за просто същество като теб са цяло състояние.

— Да бягаме, Каро — изкрещя Елизабет, хвана приятелката си за ръка и я дръпна.

Когато двете момичета побягнаха с развети пелерини, лакеят свали шапката си и извика след тях.

— Седем фунта! Ще ти дам седем фунта!

Пред всички книжарници и обществени библиотеки в Лондон се разиграваха подобни сцени. Авторката беше настояла една съкратена версия на романа й да се появи като разказ с продължение в седмичните списания, за да може да я прочетат и тази част от читателите, които не успееха да си купят книгата. В момента, когато се появеше най-новото издание, тълпи от хора щурмуваха уличните продавачи, буквално изтръгваха от ръцете им списанието и разкъсваха тънката хартия. Долу при доковете, дори и тези, които не можеха да четат, проливаха сълзи на умиление над грубата рисунка на млада жена с аристократичен произход, която на колене моли за прошка мъжа си, а той с тъжно лице и показва вратата.

Съдържанието на романа даде на висшето общество възможност за безкрайни часове оживени обсъждания. Не можеха да приемат факта, че една от тях беше паднала толкова ниско, за да напише тази история. Това беше най-големият литературен скандал в Лондон след скандала от преди десет години, когато жененият Пърси Биш Шели избяга във Франция с шестнадесетгодишната Мери Годуин.

Когато се разчу, че дук Девънбрук и „Минерва Прес“ организират бал в чест на авторката, всички се втурнаха да си осигурят покани. Семействата, които бяха заминали за именията си, се върнаха отново в града. Никой не искаше да пропусне събитието на годината и възможността да се срещне лично с прославената Жена на Господаря на смъртта.

Когато Лоти приближи мраморната стълба, водеща от галерията към балната зала на Девънбрук Хаус, тя се чувстваше по-скоро неспокойна, отколкото известна. Гостите се трупаха в залата под нея и чакаха с напрежение появата й. В ъгъла се седеше един цигулков квартет, а музикантите с лъкове върху струните очакваха знака за първия валс. Стърлинг и Лора я чакаха долу пред стълбата и изглеждаха по-нервни и от Джордж, който с наведена глава кръстосваше залата в опитите си да избяга от упоритата Хариет.

През целия си живот Лоти бе мечтала за този момент, но когато той дойде, се почувства невероятно самотна. Пипна с ръка високата си фризура и се запита дали някой от гостите ще познае момичето от Харфордшир, известно като „дивачката“. С помощта на Даяна и Лора беше избрала рокля от смарагдовозелено кадифе, която откриваше млечнобелите й рамене. Една кадифена панделка обвиваше тънкия й врат, а краищата на бухналите й ръкави и на квадратното деколте бяха украсени с блестящи златни нишки. Талията беше високо поставена и обгръщаше естествените й заоблености. Перленият наниз в косата придаваше на целомъдрения й вид нотка на елегантност, както и дантелата, която проблясваше под полата на роклята й.

Адисън стоеше застинал на най-горното стъпало. Слугата й намигна едва забележимо, след като се покашля и тържествено обяви:

— Нейна светлост маркиза Оукли!

През залата премина възбуден шепот и погледите на присъстващите се отправиха към нея. Лоти докосна с върховете на пръстите си върху желязното перило и бавно слезе по стълбите с прелестна усмивка.

Стърлинг я очакваше долу. Лоти почувства как гърдите й се изпълниха с копнеж, когато за момент си представи, че Хейдън би могъл да стои на мястото му с горд израз в зелените си очи.

Зет й подаде ръка, а Лора даде знак на музикантите да засвирят първия валс, с който Лоти и Стърлинг трябваше да открият бала.

— Все още никакво известие ли няма от Таунсенд? — осведоми си Стърлинг, когато и други двойки се присъединиха към тях и ги потопиха във водовъртежа от цветове и звуци.

— Нито дума. Мисля, че Хейдън го е хвърлил в морето, заедно с книгата ми.

Стърлинг намръщи чело.

— По-добре него, отколкото теб.

След като първият валс свърши, той я предаде на сияещия мистър Бил. Любезният издател беше много горд от факта, че танцува с известната авторка. Завладяващият успех на романа й не само бе напълнил кесията му, но бе подобрил чувствително и външния му вид. Лоти прие ръката му, но трябваше да преживее факта, че той беше по-добър като издател, отколкото като танцьор.

— Оценявам вечерта като триумф, милейди — каза той и я изгледа над очилата си, — както и отпечатването на седмото издание от третата част на книгата.