Тереза Медейрос - Скандална нощ

За щастие той не забеляза тайните погледи, отправяни към Лоти през моноклите и зад ветрилата. В тях нямаше възхищение, а само любопитство и едва прикрито съчувствие. Като се усмихна на мистър Бил, тя вирна нос. Щом Хейдън е могъл да издържи презрението на обществото в продължение на четири години, и тя бе в състояние да ги изтърпи за една вечер.

Заета да държи нежните си крака на сигурно разстояние от грубите обувки на издателя, Лоти не забеляза гробната тишина, която изведнъж обгърна присъстващите. Дори музикантите замлъкнаха по средата на изпълнението.

В неочакваната тишина гласът на Адисън прозвуча ясен и отчетлив, дори не толкова безучастен както винаги:

— Негова светлост Хейдън Сент Клер, маркиз Оукли.

През тълпата премина вълна от учудване. Лоти се обърна и видя съпруга си, застанал горе на стълбата.

Всички в залата гледаха мъжа, застанал на най-горното стъпало, ала неговите очи бяха отправени само към Лоти. Огненият му поглед накара много жени да потърсят шишенцата с амоняк из чантичките си.

Когато Хейдън слезе по стълбите, из залата се разнесе възбуден шепот.

— Това ли е той? Истина ли е?

— Виж тези очи! Изглежда още по-хубав, отколкото го е описала.

— О, мили боже! Прави впечатление на див и неотразим! Винаги съм се възхищавала от такива мъже.

Някои от по-младите гости за пръв път имаха възможността да видят лицето на прословутия особняк, известен като „маркиза убиец“. Други си го спомняха като желания трофей на пазара за женитба, който бе разбил сърцата на няколко дъщери от известни семейства, оженвайки се за една французойка без средства. Но за всички той беше героят от прословутия роман на лейди Оукли, мъжът, сполетян от горчива несправедливост, извършена не само от тях, но и от жената, която го гледаше бледа и неподвижна като статуя. Мнозина се надяваха, че маркизът ще дойде и ще я отвоюва с дуел, както тя заслужаваше.

Когато Хейдън с решителни стъпки пресече балната зала, Джордж и Стърлинг понечиха да го спрат. Лора погледна брат си, поклати глава и хвана съпруга си за ръка.

Хейдън застана пред Лоти и леко се поклони:

— Ще ми окажете ли честта, милейди? Или тефтерчето ви за танци вече е запълнено?

— Нямам тефтерче, милорд. Ако все още си спомняте, аз съм омъжена жена.

Погледът му я изгори.

— О, никога не съм забравял това.

Мистър Бил отстъпи встрани и без възражения предостави дамата на съпруга й. Виждайки стъкления му поглед, Лоти си помисли, че в този момент издателят изчислява с колко ще се повишат продажбите на романа след този нов скандал.

— Отстъпвам ви без съпротива, милейди. Чувал съм, че съпругът ви е ревнив. А аз не искам да го предизвиквам.

С тайно намигване към Хейдън той се поклони и остави Лоти сама, на разположение на съпруга й. Когато музикантите отново засвириха бързата мелодия, Хейдън прегърна Лоти и затанцува с нея.

Лоти скришом хвърляше поглед към високото му дръзко чело и все още не можеше да повярва, че отново се намира в прегръдката му. Ръката му почиваше собственически върху гърба й. И с всяко завъртване във вихъра на валса тя все повече се доближаваше до гърдите му.

С поглед, вперен напред, той каза:

— Дължа ти извинение, милейди. Каква романтична мечтателка си само! Не можа да се успокоиш, докато не ме направи герой, нали? Само не разбирам защо трябваше да бъде за твоя сметка?

— Каква сметка? — попита Лоти и се помъчи да прикрие, че е останала без дъх. — Огледай се наоколо. Най-накрая получих славата и вниманието, за които винаги съм мечтала. Точно както ти предрече — сега съм литературната сензация на Лондон.

Хейдън се огледа, но за разлика от мистър Бил видя друго.

— Те не са дошли да те прославят, а да те зяпат. Например там горе е лейди Драйдън. Можеш ли да си представиш, че тази злобна бабишкера ще те гледа съчувствено? С вечната си жлъч е погребала трима мъже.

И той изгледа старата дама с толкова мрачен поглед, че тя потърси защита зад рисуваното си ветрило.

— Не трябва толкова строго да ги съдиш. Мога да те уверя, че те всичките са пролели достатъчни сълзи, когато моята героиня се разкая прекалено късно и героят ми я изтръгна от сърцето си.

Хейдън я погледна в очите, а погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.

— Ти си тази, която винаги е казвала, че никога не е късно. Докато съществува някой, който вярва на другия.