Тереза Медейрос - Скандална нощ

Като игнорира протегнатата ръка на Хейдън, Нед хвърли останалите два тома в скута му, а в ъглите на устата му се появи загадъчна усмивка.

— Аз на твое място щях да ги прочета въпреки всичко. Понякога и един предвиден край може да поднесе изненади. — Затвори пътната си чанта и се прозя. — Въпреки че мразя да те лишавам от присъствието си, трябва след няколко часа да отпътувам за Съри. Обещал съм на майка си едно дълго отлагано посещение. Ако ме извиниш, ще си потърся легло и хубаво момиче да ме стопли.

— Можеш да събудиш Марта. Тя винаги е изпитвала слабост към теб.

Нед си надигна.

— Благодаря, но мисля, че вместо нея май предпочитам една затоплена тухла.

След като Нед си отиде, Хейдън стоя известно време, загледан в книгите в скута си. Не можеше да упрекне Лоти, че го е предала, но беше трудно да повярва, че жена му толкова малко се интересува от чувствата на Алегра. След като тя потвърди най-лошото, което светът предполага за него, Алегра изгубваше всички шансове да се освободи от греховете на родителите си, да се омъжи за почтен мъж и да влезе в живота и обществото.

С все по-нарастващ гняв Хейдън реши да хвърли книгите в отъня. Когато се изправи на крака, все още омекнали от портвайна, една от книгите падна на земята и се разтвори върху едно огряно от луната място. Той се наведе да я вдигне и когато видя надписа на заглавната страница, разбра, че това е първият том. Почеркът на Лоти беше все така екстравагантен, какъвто го помнеше.

Той прокара пръст по смелите завъртулки и прочете полугласно: За теб от цялото ми сърце.

Неспособен да издържи подигравката й, Хейдън искаше веднага да затвори книгата, когато противно на волята му очите му се плъзнаха към първото изречение на първата страница:

Никога няма да забравя онзи момент, когато за пръв път видях мъжа, който щеше да ми спаси живота.

— Взе ли я? Получи ли я? О, моля те кажи, че я взе — извика Елизабет Блай и се повдигна развълнувана на пръсти, когато най-добрата й приятелка излезе през стъклената врата на книжарницата на „Минерва Прес“.

— Слава на Зевс, взех я — отговори възхитено Каро Брокуей и извади под палтото си тънката книжка. Дъхът на момичето излизаше като бяло облаче в студения въздух.

Преди Елизабет да стигне до нея, един лакей с морскосиня ливрея й препречи пътя.

— Давам ви за тази книга три лири, мис.

Каро се спря, видимо смутена.

— Но тя струва само половин гвинея.

— Слагам пет отгоре — каза мъжът и хвърли отчаян поглед към дългата редица от карети зад него.

Чак до Гайсчърч Стрийт се бяха наредили частни карети и градски файтони. Облечени в кожени наметки и маншони, техните обитатели се бяха примирили да треперят с часове на студа, като се надяваха да се сдобият с третия том на най-новата литературна сензация на Лондон, книгата „Жената на Господаря на смъртта“.

— Моля ви, мис, смилете се над мен — молеше мъжът. — Навярно сте чули какво направи лейди Драйдън с лакея си.

Момичетата се спогледаха с широко отворени очи. Цял Лондон говореше за това, какво се бе случило с лакея на лейди Драйдън. Той се бе осмелил да се върне с празни ръце и смутено да съобщи, че са измъкнали от ръцете му последната книга от втория том на „Жената на Господаря на смъртта“ и тя е попаднала в алчните ръце на лейди Федъруик. Някои твърдяха че са чули гневният крясък на контесата чак до Алдгейт. Тя ударила с чадъра си нещастния човек по главата, вирнала нос и наредила на кочияша си да заминат без него. Лакеят тичал след каретата и молел контесата да му прости, докато накрая припаднал с лице върху купчина конски фъшкии. Според слуховете, все още търсел работа по доковете.

— Ужасно съжалявам, сър, но не мога да ви помогна. — И като стискаше книгата до гърдите си, Каро се запъти към Елизабет. — Станала съм на разсъмване и обещах на майка си веднага да занеса книгата у дома. Тя ще я чете след вечеря на семейството. Всички умираме от любопитство да разберем какво ще се случи, когато дукът разбере, че младата му жена е изневерила.

Елизабет завъртя очи.

— Не мога да повярвам, излиза, че тя е глупачка, след като се държи по този начин. — Момичето плесна с ръце си погледна замечтано. — От самото начало знаех, че този толкова приятен, мил великодушен и невероятно красив мъж никога не би наранил една жена, особено когато тя е негова съпруга.

Лакеят последва Каро със заплашителна физиономия. Той протегна ръка, облечена с бяла ръкавица.