Тереза Медейрос - Скандална нощ

След като момичетата тръгнаха, хванати ръка за ръка, Никълъс остана самичък на двора. Той намръщи осеяното си с лунички носле и каза презрително:

— Момичета!

Лоти разроши косата му.

— Не са мили като бръмбарите, нали? Докато двете играят с кукли и котетата, можеш да придружиш мис Търлигър до къщата и да помолиш майка си да приготви две стаи за гости.

Ники я послуша неохотно. Когато двамата със старата гувернантка изчезнаха в къщата, Лоти извади още веднъж писмото и погали нежно написаното от Хейдън.

— Ще се грижа за нея — прошепна тя, — а и за теб, почакай малко Ще видиш.

Отново сгъна листа и го скри в джоба на полата си, след което влезе вкъщи и още по-бързо се зае с работата си.

Хладен есенен вятър нахлуваше през таванския прозорец на кабинета на четвъртия етаж и се смесваше с острия мирис на сажди от близкия комин. Лоти бе скрила ръцете си зад чантичката, за да прикрие неспокойните им движения, които издаваха нейната нервност. Почти не можеше да повярва, че е в издателството „Минерва Прес“.

Тя често бе идвала в библиотеката и в книжарницата на първия етаж, но никога не бе имала възможност да проникне във вътрешността на храма. Тук, в това магнетично, но и някак си захабено място, където въздухът беше напоен с аромата на прах, мастило, кожа и хартия, се подготвяха за печат мечтите, които после, подвързани и подредени, се продаваха в книжарницата, за да носят безкрайни часове на удоволствие. Навярно самата мисис Илайза Парсънс е седяла на същия този стол, докато е чакала, притеснена, преценката на издателя за книгите й „Тайнственото предупреждение“ или „Замъкът Волфенбах“.

Срещу Лоти седеше Нед, небрежно облегнат на един стол, и ритмично почукваше с бастуна си по пода. Когато улови погледа й, престана да чука.

— Още не е късно да си тръгнем. Напълно ли сте уверена, че искаме да сме точно тук?

Тя кимна с глава.

— Длъжна съм да го сторя.

— Знаете, че той ще ме удуши, когато разбере, че съм допуснал да го направите. Стига зет ви да не го изпревари.

Лоти се намръщи.

— Готова съм да поема риска.

Когато вратата срещу бюрото се отвори, и двамата се изправиха, един плешив мъж с увиснали рамена влезе в помещението с ръкописа в ръка.

Беше облечен с просто палто, с проядена от молци връзка, карирано сако и панталон в различно каре. Лоти изпита известно успокоение от факта, че под чистите му, добре поддържани нокти имаше следи от мастило.

Той се настани зад бюрото и сложи ръкописа пред себе си. После свали очилата и потърка очите си.

— Е, мистър Бил — каза Лоти усмихната, — нали не е чак толкова лошо.

Издателят разтри края на носа си, преди отново да сложи очилата.

— Мила госпожо — започна той и я изгледа сериозно. — Навярно добре съзнавате факта, че това пред мен не е от сорта на историите, които издателство „Минерва Прес“ публикува. Нашите читатели са, по-скоро не са… или как да се изразя…? — Постави ръцете си една върху друга, така че те се опираха само в края на пръстите — Те са свикнали на сензации.

Нед се надигна.

— Моля да ни извините, че ви изгубихме времето. Надявам се, че ще ни простите…

Лоти му хвърли мрачен поглед и се изкашля предупредително. С въздишка Нед отново седна на стола.

Тя се наведе напред и се помъчи да промени мнението на мистър Бил с най-сърдечната си усмивка.

— Като една от най-верните читателки на „Минерва Прес“, мога де ви уверя, че много добре съм запозната, какво публикувате. Но въпреки това се надявам, че ще вземете ръкописа ми. Не можете да отречете, че романът ще донесе изключителни доходи на издателството.

— Но на каква цена? Трябва да ви е ясно, че публикуването му ще донесе и определена известност за автора. Навярно бихте си послужили с псевдоним…

— Не — отговори Лоти твърдо и отново се облегна назад. — Съвсем определено не. Искам името ми да бъде първото нещо, което читателят или читателката ще види, когато вземат книгата в ръце.

Мистър Бил поклати тъжно глава.

— Много ми е трудно да реша. Просто не знам как да процедираме.

— Моля ви, не ми отказвайте — не издържа Лоти, не можейки повече да крие разочарованието си зад изкуствена усмивка. — Виждам, че писателските ми умения не са на високото ниво, с което сте свикнали, но мисля, че някои поправки…

Тя млъкна. Издателят я изгледа толкова слисан, като че ли й беше пораснала втора глава. Лоти размени учуден поглед с Нед.

— Не ме разбрахте правилно, милейди.

Мистър Бил постави ръка върху ръкописа и зачервените му очи отново овлажняха.