Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Смятам, че все още има прилика — каза той.

За негово щастие в този момент влезе малката червенокоса прислужница с купа димяща овесена каша в ръце и закри погледа му към Лоти, която го стрелкаше гневно. Закусиха в напрегнато мълчание. Чуваше се само бъбренето на Алегра, когато поднасяше лъжичката към устата на куклата, за да я храни. Лоти на един дъх изпи чашата горещ шоколад и й се стори, че пие стрихнин.

Когато Алегра с удоволствие си довърши кашата, тя изгледа и двамата.

— И така, как се запознахте?

Лоти се задави от парчето херинга, което току-що бе сложила в устата си.

— Мисля, че е редно на този въпрос да отговори мащехата ти. — Хейдън се облегна на стола. Дяволитите пламъчета в очите му говореха, че той е точно толкова заинтересуван от отговора й, колкото и Алегра.

Тя знаеше че не можеше просто да обясни: „Тайно наблюдавах баща ти, той ме хвана и ме взе за куртизанка“. Избърса устни със салфетката, за да печели време.

— Е, може да се каже, че въпреки бързата женитба, знаех много за баща ти, още преди да го бях срещнала.

— Той известен ли е? — осведоми се Алегра и я погледна невинно.

— Направо в устата на всички! — промърмори Хейдън и отпи глътка кафе.

Усмивката на Лоти замръзна.

— Казано просто, той е познат в известни кръгове и поради това много ми се искаше да се запозная с него.

— И такъв ли беше, какъвто си го представяхте?

— Много по-добър — отговори Лоти и сладко се усмихна на Хейдън, като дори показа зъбите си.

— И къде се срещнахте?

— Точно преди моя дебют — отвърна Лоти на момичето и много трудно й се отдаде да излъже. — Точно преди първия валс.

С облекчение се отпусна назад, когато Алегра се обърна любопитно към баща си.

— Как така реши, че трябва да се ожениш за нея?

Дори и през дългата маса погледът, който Хейдън отправи към Лоти, беше толкова интимен, че приличаше на целувка.

— Както виждаш, чарът на мащехата ти е толкова заразителен, че не се оставих дълго да ме уговарят.

„И това е вярно“, искаше да добави Лоти. Най-малкото когато не се уплаши от пистолета, насочен към сърцето му. Тя отклони поглед от неговия, не само потресена от общите им лъжи, но преди всичко от това, колко бяха вълнуващи. Занапред трябваше да внимава повече. Всеки мъж, който можеше да излъже по този начин едно дете, при това собственото си, е още по-опасен.

За нейно облекчение слугинята се появи отново, за да раздигне масата.

Алегра внимателно обърса устата на куклата и се надигна.

— Ще ме извиниш ли, татко?

— Моля, моля — отговори Хейдън равнодушно. Когато момичето излезе, взело куклата на ръце като бебе, слугинята я гледаше с отворена уста, толкова задълбочена в гледката, че не забелязваше как горещото какао прелива от чашата в полата на Лоти.

— Мега! — остро извика Хейдън. Момичето се изплаши.

— О, милейди, простете глупостта ми!

Тя взе една салфетка и втри още по-дълбоко какаото в скъпия плат на полата.

— Няма нищо — увери я Лоти, докато заедно с нея се оправяше със салфетката.

Когато момичето най-сетне излезе, Хейдън се облегна на стола със суха усмивка на устните.

— Трябва да я извиниш, Лоти. Тя не е свикнала да чува дъщеря ми да моли за позволение. Особено мен.

— Когато започнем занятията, ще направя каквото мога, за да подобря маниерите й.

— Не се интересувам от добрите й маниери. — Хейдън издрънча с чашата за кафе върху масата и уплаши Лоти с избухливостта си. — Не съм те довел тук да пълниш главата на Алегра с ненужни и глупави неща. Искам да й преподаваш езици, математика и история. Искам наученото да й послужи, когато ще върви сама по пътя на живота.

— Във висшето общество намират, че единствено необходимите знания, за да си намериш състоятелен съпруг, са грацията, с която изпълняваш дворцови реверанси, и попълненото тефтерче за танците — обясни Лоти.

— Всичко това е ненужно за Алегра. Тя никога няма да заеме полагащото й се място в обществото или да създаде изгодна връзка. За това се погрижихме майка й и аз.

— Все още има много време до дебюта й. Може пък след време…

Състрадателният му поглед я накара да млъкне.

— Мога да я държа тук още трийсет години. Но когато пожелае да бъде въведена в обществото, ще бъде известна винаги и само като дъщерята на един хладнокръвен убиец.

Лоти преглътна, неуверена дали не намеква за дуела, отнел живота на най-добрия му приятел.

— Искам да възпиташ духа й. — Една забележима сянка се плъзна по чертите му. — Искам да я направиш силна. Нечуплива.