Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Ще видим!

25 май 1825 г.

Мила мис Търлигър,

Пиша ви, за да изразя своето най-искрено разкаяние за всички ядове и неудобства, които съм ви причинявала по време на общите ни години при мисис Литълтън. След обстоен и мъчителен размисъл разбрах, че не съм и на половина толкова умна, за каквато се мислех.

Например когато, за да се харесам на съученичките си, затворих едно пони в стаята ви, не помислих за щетите и за достойнството ви. (Трябва наистина да се благодарите, че тогава оставих в стаята ви пони. Уверявам ви, че една коза щеше да направи повече поразии, тъй като има по-голям апетит, особено за коприненото бельо и цветните панделки, които украсяват модните шапки).

Освен това трябва да ви уверя, че пръстите на ръкавицата, които заших, не причиняват толкова неприятности, колкото подгъвът на долното бельо, който е направен така, че когато седнеш, издава един грозен звук, за който в благовъзпитаното (и не дотам благовъзпитаното) общество не се говори.

Докато се старая да подражавам на вашето непоклатимо спокойствие, не мога да не се възхищавам на самообладанието ви. Когато усетя, че в гърлото ми се надига гневен крясък и че пръстите ми искат да се увият около врата на невръстната персона от женски род, мисля за вас, стискам зъби и се принуждавам да разтегля стиснатите си устни в снизходителна усмивка. Когато се уловя, че повече от необходимото изпробвам остротата на ножа от закуската върху палеца си, спомням си за вашето търпение и намирам сили да продължа, без да раздавам шамари.

Представям си колко сте горда с образеца на добродетел и зрялост, в който съм се превърнала.

Винаги ваша предана Карлота Оукли

P.S. Бихте ли ми препоръчали средство, с което да премахна петно от къпини?

30 май 1825 г.

Мила лельо Даяна!

Въпреки че ни дели разстояние, знам, че не си забравила за рождения ми ден през лятото. Оставам с надеждата, че може би ще ми подариш нова шапка и няколко чифта красиви кюлоти. (О, няма да е зле да има и кафяви боти).

Обичната ти племенница Лоти

P.S. Най-сърдечни поздрави на чичо Тейн и на близнаците, но моля те, не им казвай за кюлотите.

4 юни 1825 г.

Мили Джордж,

Представям си как си се смял, когато си научил, че малката ти сестра — не мога и да си помисля — е станала майка! Ти, който винаги си твърдял, че не харесвам никое дете освен самата себе си. (Въпреки, че и двамата знаем, че това не отговаря напълно на истината, защото винаги много съм обичала близнаците, както и сладката ми племенница Ели и племенника ми Никълъс. И ти винаги си твърдял, че обичам Ели, тъй като съм била същата на тази възраст. Но тя притежава и редица други черти, между които безспорно твърдата й вяра, ум и красота).

Сигурна съм, че ще бъдеш изненадан, когато разбереш, че съм зряла, въздържана и благопристойна, което се очаква от жена в моето положение. Старая се да давам пример на своята доведена дъщеря и да я ръководя с твърда, но любяща ръка.

Запази в сърцето си образа на безгрижното момиче, което някога наричаше сестра (а и други неща), защото радостите на майчинството ме направиха възрастна.

Поздрави от порасналата ти сестра Карлота

P.S. За кафявите паяци се лъжеш. Ухапването не е смъртоносно. Не и когато по погрешка са попаднали в обувката ти.

8 юни 1825 г.

Мила Лора, мили Стърлинг,

Извинете ме, че не отговорих веднага, но съм погълната изцяло от нежните грижи, с която ме засипват съпругът ми и доведената ми дъщеря. Те ми доставят такава радост, че мъчно мога да се откъсна от компанията им, за да свърша и най-простата задача.

Съзнавам, че хранехте резерви по отношение на този брак, но ви уверявам, че имам не само любящ съпруг, но и очарователна доведена дъщеря. Не се тревожете за мен.

Обещавам скоро да пиша повече. Доскоро, мислете за мен, обградената от щастие, което ми дарява изпълнената с радост връзка между мъж, жена и дете.

Вечно любяща ви Лоти.

P.S. Бихте ли ми изпратили ново жълто чадърче за слънце. Изглежда съм седнала върху моето и съм изпочупила спиците.

10 юни 1825 г.

О, мила ми Хариет!

Извини ме за ужасния почерк, но съм се скрила в един шкаф с метли, за да не ме безпокоят, докато ти пиша. (Представи си елегантната си приятелка, седнала върху обърната кофа, а дръжката на парцала пробожда една част от тялото й, която по-добре да остане неназована). Навярно се питаш защо съм в шкафа с метлите? Бъди търпелива, моя най-добра приятелко, защото веднага ще ти бъде обяснено.