Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Засрами се — натякна му тя. — Днес за втори път ме стряскаш.

Усмивката му изчезна и Лоти моментално съжали за изреченото. Хейдън взе една изящна ваза от мраморната масичка и започна да я върти в ръцете си.

— Ако можех да съобщя предварително за нашия брак, бих го сторил. Но не биваше Алегра да научава за новата ми жена от някой слуга. Щеше да избяга още преди да сме пристигнали — каза той, като че ли това се случваше всеки ден.

— Защо не ми разказа за нея? Навярно си се страхувал, че и аз ще избягам?

— А би ли го направила?

— Не знам — отговори честно тя. — Но със сигурност щях да се държа по друг начин, ако знаех, че освен съпруга ставам и майка.

— Когато се запознахме, не търсех нито едно от двете.

Лоти си спомни за мига в Мейфеър, когато той се обърна към нея и я изгледа пред камината. Можеше да се закълне, че бе намерил онова, което всъщност търсеше. Ако жената, изпратена от мисис Гоуън, бе дошла няколко минути по-рано, навярно и нея би изгледал така. И навярно по същия начин би взел в ръцете си напудреното й лице и би целунал начервените й устни. Лоти се запита дали някога отново би я погледнал така и какво тя ще направи тогава.

Хейдън остави вазата върху масичката.

— Както вероятно си се досетила, бях отишъл в Лондон, да намеря гувернантка за дъщеря си. Марта вече не може да се справя с нея.

Лоти си спомни как старата жена доведе Алегра, безцеремонно хваната за ухото, и се усъмни в думите му, но запази мнението за себе си.

— Тя винаги е била трудно дете, но в последните няколко месеца е станала напълно непоносима.

— Мисля, че казваха и това за мен на времето — осведоми го Лоти.

— Нямах представа — сухо отговори той.

— Има няколко отлични училища, които са се специализирали, да направят и невъзможното. Не си ли опитал да я изпратиш в такова училище?

— Разбира се, че опитвах — продължи той горчиво и прокара ръка през косата си. — Най-добре би било да я отдалеча от тази къща…

Лоти ясно чу и неизречените думи: „и от себе си“.

— Но тя не иска и да чуе. Всеки път, когато започнем тази тема, изпада в ярост и се страхувам за здравето й. Последния път, когато споменах за училището в Люцерн, спря да диша и трябваше да повикаме лекар. Затова реших да замина за Лондон и да взема нещата в свои ръце. — Горчива усмивка разтвори устните му. — Но уви, безуспешно, благодарение на слуховете и на клюкарската преса. Коя почтена жена би заминала за Корнуол с мъж като мен?

Лоти го гледаше и постепенно започна да разбира.

— Никоя почтена жена, но навярно някоя, която е изгубила честта си? Някоя, която е изгубила доброто си име?

Той не й отговори, загледан встрани. След кратка и неловка пауза, тя се осведоми тихо:

— Защо се ожени за мен? Защо просто не ме нае?

— Не можех да доведа у дома една неомъжена млада жена дори и като гувернантка. И особено жена, за която обществото смята, че съм компрометирал.

Лоти се опита да си докаже, че трябва да е благодарна за честността му. Най-малкото я бе освободил от романтичните фантазии, преди да е станала отново за смях. И тъй като винаги бе играла главната роля в училищните представления, успя да изобрази една хладна усмивка:

— Приятно ми е да чуя, че все пак ще извлечеш полза от нашия брак. Ако ме извиниш, искам да се върна в леглото, преди вятърът отново да изстене в комина или да изсвири „Алилуя“ на пианото.

Когато искаше да мине покарай него, той я хвана здраво за ръката.

— Много съжалявам, милейди, ако си очаквала нещо повече от този брак.

Меко, но решително тя се освободи от ръката му и наведе глава, за да не види очите й.

— Не е необходимо, милорд. В крайна сметка вие ми обещахте само името си.

Без помощта на свещ или призрачна музика, които да покажат пътя й, Лоти направи четири опита, докато открие пътя към спалнята си. Би било приятно разнообразие да срещне някоя ридаеща бяла дама, но не срещна нищо обезпокояващо освен една малка мишка, която изглеждаше точно толкова изгубена, колкото и Лоти. За пръв път осъзна колко е странно, че никой от слугите не дойде, да се осведоми за тайнствения шум. Те навярно или всички са глухи, или лежат мъртвопияни в леглата си, за да не чуят потресаващите викове. Когато най-после влезе в стаята си, Лоти бе изпаднала в най-лошото си настроение. То не се подобри, когато почти настъпи Мирабела и когато удари пръста на босия си крак в един сандък. Вмъкна се в леглото и си каза че няма право да се ядосва. Хейдън й бе дал името си, а не сърцето си.