Тереза Медейрос - Скандална нощ

След като се наяде, Лоти разпусна косата си, пребори се с елегантната си вечерна рокля, но поради невнимание едно голямо парче от прекрасната венецианска дантела се отпори от полата. Тя се спусна да рови в сандъка, за да намери нощницата си.

Най-отгоре лежеше фина риза, която виждаше за пръв път. Повдигна я на светлината на свещите и прозрачната коприна се плъзна през пръстите й като вода. Самият допир с нея бе чувствено удоволствие. Това беше дреха, подготвена за специална цел — да засили удоволствието от плътската любов между мъжа и жената.

Връхлетяна от самота, Лоти допря плата до бузата си. Почти виждаше как Лора и Даяна сгъват внимателно нощницата и я поставят в сандъка заедно с всички надежди и мечти за бъдещето на Лоти.

Тя върна неглижето обратно и облече една от най-старите си раздърпани нощници. Познатата тъкан я обви успокояващо. После изгаси всички свещи без една и се покачи върху студеното чуждо легло. Кратунчо и Мистър Скокльо се бяха свили на кълбо в краката й, а Мирабела се бе настанила удобно върху възглавницата, заета да играе с косите на господарката си. Котенцето беше толкова малко, че Лоти се страхуваше, да не легне върху него и да го задуши.

Лежеше и наблюдаваше играта на сенките и пламъците в камината. Вятърът свистеше печално в прозорците, а разхлабените капаци хлопаха.

Лоти гледаше незаключената врата. Може би Хейдън не я пренебрегва, а изчаква времето, когато всички останали ще заспят. Навярно затова предишната нощ, в странноприемницата, отказа да дойде в леглото. Може би изчакваше за достигнат царството му на морския бряг, където думата и желанията му бяха закон.

Тук бе свободен от ограниченията на обществото и може би в този момент се е запътил към стаята й, за да се нахвърли върху нея. Лоти се уплаши. При тази мисъл кръвта потече във вените й едновременно студена и гореща. За пръв път осъзна колко зависи от благоволението му. Нямаше я Лора, да я предпазва от беди, нямаше го Джордж, да се втурне да я спасява, нямаше го Стърлинг да я предпази от самата нея. Разполагаше само с разсъдъка си. Единствено на него можеше да се осланя.

Лоти стисна очи и отчаяно се помъчи да заспи. Дълго лежа, заслушана в лекия пукот и въздишки на къщата около нея. Точно щеше да заспи, когато дочу едно призрачно ридание. Тя толкова се уплаши, че седна в леглото. Дълго време чуваше в ушите си само ударите на сърцето си. След това отново се чу зловещият вопъл, изпълнен с толкова мъка, че не можеше да бъде сбъркан с воя на вятъра.

Лоти чу собствения си глас, който като че ли идваше от други, значително по-безгрижни времена: „Във вестниците може да се прочете как из имението на маркиза убиец Оукуайлд броди духът на починалата му жена, като ридае и вика умрелия си любовник“.

Лоти се мушна под възглавницата, а зъбите й затракаха от страх. Въпреки че през по-голямата част от живота си беше чела за призраци, дори беше писала за тях, до този момент не бе сигурна дали изобщо вярва в тяхното съществуване. Но беше напълно изключено този, ридаещ звук да излиза от човешко гърло.

Тя се скри под завивките. За цяла вечност, както й се стори, докато една искра срам не се примеси със страха й. Почувства се точно като безстрашната си героиня, на която искаше да прилича. В готическите романи и дори в една от собствените й истории смелата героиня щеше да запали свещ и да изследва заплашителните сенки в мрачния замък.

Лоти се въоръжи с целия си кураж, отметна завивката и слезе от кревата. Хариет би се изплашила от срещата с един призрак от плът и кръв. Но маркиза Оукли бе направена от по-твърд материал.

Хейдън бродеше като фантом из пустите коридори на имението Оукуайлд. Господарският дом отдавна бе потънал в тъмнина и междувременно и най-смелите сред прислугата бяха намерили убежище зад залостените врати. Нямаше да срещне човешка душа, най-малкото жива.

Той се запита кой дявол го бе накарал да доведе тук младата си жена. Би могъл да й позволи да води собствено домакинство в къщата в Мейфеър, където ще е на сигурно място в лоното на семейството си. Те определено нямаше да са единствената брачна двойка от висшето общество, която живее разделено. Или спи в отделни легла.

Очите на Марта засвяткаха осъдително, когато дойде и му съобщи, че Лоти е отказала да се премести в луксозните покои на маркизата и вместо това е предпочела една проста спалня за гувернантка. Той й нареди да занесе в стаята й обилна вечеря, заедно с няколко хапки за котките, като почти беше сигурен, че старата бавачка ще откаже. Какво очакваше от него Марта? Че ще остави жена си да гладува? Или, че ще отиде в източното крило и ще я завлече за косите в леглото си. Марта никога нямаше да разбере, но Лоти беше точно там, където трябва да бъде. Далече от западното крило на къщата. И много далече от самия него.