Тереза Медейрос - Скандална нощ

Необходимо й бе известно време, за да забележи, че не е съвсем тъмно. Луната хвърляше бледа светлина през тесния извит прозорец с цветно стъкло над двойната врата. Но преди още очите й да привикнат, вече бе забелязала дивия пламък в очите на съпруга си.

В този момент Хейдън изглеждаше повече от готов да извърши убийство. Ноздрите му потреперваха при всяко накъсано вдишване, гърдите му се издигаха и спадаха и галеха нейните. Беше мушнал коляното си между нейните крака, така че всякакво бягство или съпротива бяха невъзможни. Когато погледът му падна върху треперещите й устни, всичко, което можа да направи, беше да стои неподвижно в ръцете му и да изчака да я целуне или да я убие.

Погледът му бавно се избистри. Сянката на лудостта изчезна.

— Ти ли си? — въздъхна той. Когато устата му се сведе над врата й, тя можа само безпомощно да отмести глава. Той помириса нежната й копринена кожа, вдъхна нейния аромат, като жребец преди да се покачи върху кобилата.

— Не разбирам защо слагаш този проклет парфюм?

Лоти поклати глава и се задъха. Като че ли не й достигаше въздухът в коридора. Вместо да се отдръпне, пръстите й се свиха около плата на ризата му и тя го притегли към себе си.

— Какъв парфюм? Аз изобщо не употребявам парфюм.

Той я отблъсна рязко и отстъпи назад. По някаква причина тя се почувства наранена.

Хейдън прокара пръсти по лицето си.

— Какво търсиш тук? — попита той грубо. — Защо не си в леглото, където ти е мястото?

Лоти намери, че не е най-добрият момент, за да му напомни, че мястото й всъщност е в неговото легло.

— Бях си легнала. Но как да заспя при този шум. Може да събуди и мъртвите.

Съжали за думите си, но те вече бяха изречени и бе твърде късно да ги върне обратно. Въпреки че изглеждаше невъзможно, но лицето на Хейдън стана още по-мрачно и затворено.

— Не знам за какво говориш.

— Боже, разбира се, че знаеш. Ти трябва също да си го чул. Ридания и стонове. — Тя посочи с пръст вратата зад себе си. — А там някой свиреше на пиано, като че сърцето му се къса.

— Нищо не съм чул — отговори той с равен глас, преди да огледа вратата.

— А ароматът на жасмин? Не усещаш ли, че миришеше на жасмин.

Той сви рамене.

— Навярно някоя от слугините е минала преди това с току-що откъснати цветя от градината. А аз съм помислил аромата им за парфюм.

Лоти се удържа, да не му напомни, че при този климат жасминът едва ли би цъфнал преди юни, ако изобщо може да цъфти тук. А и цветя посред нощ?

— А риданията, които си чула, навярно са били от вятъра, който свири през пролуката на комина. Имаш ли по-добро обяснение? — попита той и я изгледа изпитателно.

Лоти облиза пресъхналите си устни.

— Мисля, че беше дух — отговори тя.

Хейдън дълго я гледа, после изръмжа недоверчиво:

— Не се прави на глупава гъска. Духове няма, освен в писанията на скандалните вестници, които по този начин се опитват да продадат нещастните си парцали. Какво си помисли? Че умрялата ми жена е излязла от гроба, за да те предупреди?

— Не знам. Ти ми кажи. Тя ревнива ли беше?

Лоти се възхити на почти езическата красота на веждите му и на небръснатите му бузи и не можеше да повярва, че една жена не би била ревнива по отношение на този мъж.

— Когато искаше да стане нейното — отговори тихо той, — Жюстин използваше всички средства.

Засрамена от неговата откровеност, Лоти притисна с ръка все по-силно биещото си сърце.

— Не духът ме изплаши почти до смърт, а ти.

— Навярно това е нов метод за убийство, в който още никой не се е сетил да ме обвини. Съмнявам се, че семейството ти би повярвало, но клюкарските издания ще се вдъхновят от тази новост. — Той се бе облегнал на стената и погледът му под тъмните мигли беше пълен с ирония. — Кажи ми, Карлота, ако бях те изплашил до смърт, би ли се върнала, за да ме преследваш като дух?

Тя помисли малко, преди да кимне с глава.

— Съвсем определено. Но не бих бродила, ридаейки, и не бих свирила на пиано „Лунната соната“. Бих удряла по някой железен казан и с цяло гърло бих изпяла всички строфи на „Жена ми е палавница“.

Отговорът й предизвика усмивка, която промени лицето му. Бръчиците около очите му станаха по-дълбоки, а на бузата му се появи трапчинка. Под погледа му тя осъзна, че съвсем не изглежда съблазнително. Той непрекъснато успяваше да я види в най-неблагоприятни моменти. Въпреки че мечтаеше да изглежда като опитна прелъстителка, тя стоеше пред него боса, с провиснала памучна нощница, а къдриците й падаха безразборно върху раменете. Но той не я гледаше така, както се гледа малко момиче. Гледаше я както мъж гледа жена.