Тереза Медейрос - Скандална нощ

Алегра скръсти кокалестите си ръце пред гърдите, с което заприлича още повече на баща си, и каза:

— Мразя изненадите.

— Е, млада госпожице, не вярвам, че това напълно отговаря на истината — обясни Хейдън и лицето му се отпусна.

Въпреки че можеше да натовари със задачата някой от лакеите, той сам се върна до каретата и отвори задното помещение за багаж. Най-отгоре върху купчината беше поставена тайнствената кутия, предизвикала любопитството на Лоти. Докато Алегра с подозрително безразличие наблюдаваше как баща й се доближи до нея, от напрежение Лоти прехапа долната си устна. По нареждане на господаря един лакей прекрачи напред и взе кутията, а Хейдън извади от джоба на жилетката си малък златен ключ и го пъхна в ключалката. Лоти и слугите проточиха врат, когато капакът се отвори и Алегра видя съдържанието й.

Лоти не можа да потисне възхитената си въздишка. Вместо отрязана глава върху кадифената подплата лежеше най-красивата кукла, която бе виждала някога. Тя беше облечена в дреха от швейцарски памук с цвят на лавандула, изпъстрена с избродирани цветенца. Беше обута с копринени чорапи и обувчици от ярешка кожа. Дългата й черна коса падаше на букли до раменете. Талантлив майстор бе оформил и изрисувал чертите на лицето й. Устата, приличаща на розова пъпка, беше разтворена в усмивка, а виолетовите очи гледаха високомерно под гъстите клепачи и като че ли проблясваха.

Погледът на Лоти се отмести бавно от куклата към Алегра. Хейдън беше изразходвал много усилия и средства, за да му изготвят точно копие на дъщеря му, по-точно не на детето, а на жената, в която тя един ден щеше да се превърне.

Хейдън толкова напрегнато наблюдаваше дъщеря си, че Лоти можеше да се закълне, че не диша. С безизразен поглед Алегра незаинтересовано гледаше към кутията. Тишината се проточи и Лоти не можа да издържи.

— Колко е прекрасна! — извика тя, усмихна се на Алегра и протегна ръка да докосне бузите на куклата. — Господи, та тя толкова прилича на теб.

— Не ставайте глупава — отвърна момичето и й хвърли унищожителен поглед. — Изобщо не прилича не мен. Тя е хубава.

После се откъсна от ръката на Марта и избяга с развети коси. Този път никой не се опита да я спре. Слугите се взираха във върховете на обувките си или гледаха втренчено пред себе си.

Хейдън наблюдаваше как дъщеря му изчезна зад ъгъла на къщата, а лицето му бе застинало също като на детето.

Въпреки че не можеше да каже какво я накара да бъде толкова смела, Лоти утешително стисна ръката му.

— Не си слагай на сърце думите й. Като дете и аз бях изпреварила годините си и много своеволна.

— И сега си такава — отговори кратко той, затвори капака на кутията и я пъхна в ръцете й. Преди Лоти да отговори нещо, Хейдън се обърна и влезе в къщата.

— Не се притеснявайте толкова от думите на господаря — каза Марта на Лоти, когато се изкачваха по широкото стълбище към втория етаж. — Още като дете имаше склонност към необмислени изказвания.

— Познавате го от дете? — осведоми се Лоти и се опря на железния парапет.

— Да, бях негова бавачка. Негова, а преди това и на баща му, мир на душата му — добави жената и бързо се прекръсти над величествения си бюст. — Тъй като мастър Хейдън бе единственото дете и наследник, баща му умираше за него. Често си мисля, че беше истински късмет, дето родителите му умряха, преди да се ожени за онова капризно френско момиче. Без съмнение, това щеше да предизвика голям скандал.

Лоти разсъждаваше за кого ли е бил късметът и гледаше жената отстрани. Навярно не за Хейдън, който се бе изложил на публично заклеймяване.

По всичко личеше, че Марта не възнамерява да поеме задълженията на икономката. Например да придружи младата дама до покоите й, след като съпругът й позорно я бе изоставил.

Въпреки белите кичури, които прошарваха кестенявата й коса, възрастната жена бе изпълнена с енергия. Дори и когато стоеше, изглеждаше подвижна. Когато преведе Лоти през плетеницата от коридори и галерии, тя не я остави спокойно да разгледа портретите на предците, украсяващи стените. А и лакеят, който я следваше, се беше нагодил към крачките й и, натоварен с кутията с куклата и кошницата с котките, на искаше да изостава.

— И Алегра ли е наследила избухливия характер на баща си? — попита Лоти.

Марта изфуча:

— Страхувам се, че е наследила и този на майка си. Има хора, които с удоволствие ще обявят — и не без основание — детето за изчадие.

В края на дългия коридор жената отвори една врата. Стаята беше зарината от ракли, сандъци, куфари, кутии за шапки, пътни чанти и много други неща, като почти не беше останало място за минаване.