Том Кланси - Хаос

— Когато всичко това приключи, ще ти помогна — каза Худ. — Ще имам грижата да ти осигуря работа.

— Е, страшно много ти благодаря — каза Нанси. — Още ли не си разбрал, че не това чакам от теб, Пол?

Тя се извърна настрани, сведе поглед към пода и прокара език по устните си. Худ не пускаше ръката й. Нищо не можеше да каже, нищо, което да не бъде фалшива надежда.

След малко тя отново вдигна поглед към него и каза:

— Разбира се, че ще ти помогна. Когато и да поискаш.

— Благодаря ти — каза просто Худ.

— Недей. Нали за това са бившите годеници?

Худ докосна бузата й, после пак хвана телефона. Не се обърна към Нанси, докато набираше номера. Копнежът в очите му би й дал веднага отговора, а това не беше онзи отговор, който би сторил на когото и да било от двамата добро.

Четвъртък, 18:44

Вюнсторф, Германия

Трясъкът, достигнал слуха на Боб Хърбърт, не беше от изстрела. Той разбра това, защото куршумът щеше да прониже мозъка му и да му затвори очите преди още звукът от гърмежа да достигне съзнанието му.

Имаше и още нещо. Звукът бе дошъл отгоре.

Полицейският офицер отскочи настрани, но не можа да избегне младата жена, която се стовари върху него и го прикова към земята. Тъй като беше отгоре, тя успя да скочи преди него, изрита пистолета му настрани, грабна го и го подхвърли на Хърбърт.

Той го хвана и мигновено се прицели в главата на полицая. Мъжът обаче не помръдваше и Хърбърт насочи вниманието си към младото момиче и попита:

— Джоди Томпсън?

Тя кимна. Едва дишаше.

— Казвам се Хърбърт. Боб Хърбърт. Работя за американското правителство. Искам да ви благодаря за това, което направихте.

— Не ми е… за пръв път… да се хвърлям на врата на някой мъж… — изрече тя на пресекулки. Той се усмихна.

— Предполагам, че не паднахте току-така от дървото…

— Не — отвърна тя. — Преди това вървях доста и се заблудих. А там горе заспах. Събудих се, когато ви чух и видях какво се кани да направи той.

— Радвам се, че спите леко — каза Хърбърт. — А сега мисля, че ще е по-добре да проверим дали нашият приятел…

— Внимавайте! — изкрещя Джоди.

Хърбърт не бе обърнал гръб на полицая, но бе допуснал грешката да гледа само към момичето. Германецът се бе надигнал от земята, хвърли се към него и количката се прекатури.

Докато се бореха, Хърбърт изтърва оръжието и реши да не се опитва да го открие. Както лежеше по гръб с полицая върху себе си, той се пресегна под облегалката и измъкна ножа от канията. Джоди се хвърли върху полицая и задърпа дрехата му. Хърбърт стисна ножа и острието щръкна от десния му юмрук. С лявата си ръка той сграбчи за косата главата на германеца и замахна. Острието потъна в меката плът под брадичката. Той го дръпна надясно, към сърцето, разрязвайки вътрешната и външната големи вени.

— Добре ли сте? — обади се Джоди.

— Да — отвърна той.

Тя се надигна неуверено, а Хърбърт изблъска мъртвото тяло от себе си, изпълзя встрани, по-далеч от мъртвеца и количката си, избърса ножа и го прибра.

— Мъртъв ли е? — попита Джоди.

— Да — отвърна Хърбърт. — Съжалявам. Ако ми помогнеш да се върна обратно в количката, можем да се измъкнем оттук.

Джоди му помогна.

— Мистър Хърбърт… — започна нерешително тя.

— Боб — прекъсна я той.

— Боб — каза Джоди, — какво знаете за хората, които се опитаха да ме убият?

Хърбърт се замисли за миг за областта, която наблюдаваше спътникът над главите им.

— Мисля, че са край едно езеро на север оттук.

— Колко на север?

— Няколко мили — отвърна той, вдигайки телефона. — Ще се обадя на шефовете си, за да им съобщя, че ви открих, ще ви закарам до Хамбург, а оттам вече ще се приберете у дома.

— Не искам да си тръгвам още — каза тя.

— Защо? — запита той. — Не сте ли уморена… или ранена? Гладна? Нямам никаква храна…

— Не, не е това — каза Джоди. — Докато бях горе на дървото, си мислех колко само ги ненавиждам.

— Аз също — каза Хърбърт. — Хора като тях ми отнеха краката и съпругата поради причини, които сега нямат дори никакво значение.

— И си мислех — продължи Джоди, — че може би съм оцеляла, защото съм имала някакво предназначение.

— Разбира се — обади се Хърбърт. — За да се приберете у дома при родителите си.

— Ако това е вярно — каза тя, — значи ще се прибера при тях. Само че малко по-късно. Искам да направя нещо за това тук.

— Добре — каза Хърбърт. — Когато се върнете в Щатите, продайте филмовите права на историята си. Говоря съвсем сериозно. Нека хората научат какво става в реалния свят. Само искам да осигурите Том Селек да играе ролята ми, става ли? А вие да контролирате нещата. В противен случай ще осерат всичко.