Том Кланси - Хаос

Човекът от другата страна заговори, без да се забави дори и за миг.

— Je suit Paul Hood. Vous avez beson d’assistance? — Това свари Балон съвсем неподготвен.

— Oui — отвърна той. — Eh… vous parles la lange?

— Je parle un peu — отвърна Худ.

— Тогава да говорим на английски — отвърна Балон. — Ужасно мразя, когато се гаврят с езика ми. Искам да сме наясно за това. Сега по същество. Мистър Худ, искам Доминик. Казаха ми, че имате апаратура, която може да ми помогне да го пипнем.

— Имам — каза Худ.

— Къде се намирате в момента?

— В Хамбург.

— Много добре. Можете да долетите при мен с един от „Ербусите“, които направиха бащата на Доминик приказно богат. Ако побързате, можете да стигнете тук след два часа.

— Ще дойдем — заяви Худ.

— Ние? — Балон усети как възбудата му отминава. — Кой друг е с вас?

— Заместник-министърът на външните работи Рихард Хаузен и още двама души от екипа ми.

Само допреди секунди Балон бе ликувал. Сега душата му се гърчеше. Ама разбира се, че трябваше да има и германец! И то точно този германец!

— Полковник Балон, чувате ли ме? — запита Худ.

— Да — отвърна той мрачно. — Благодаря ви, че запълнихте с приятни занимания двата часа, през които иначе трябваше да стърча тук, докато ви чакам. Сега вече мога да воювам с правителството си, за да мога да вмъкна един жаден за внимание германски правителствен служител във Франция на неофициално посещение.

— За мен нещата изглеждат малко по-други — възрази кротко Худ. — Вниманието може да бъде лишено от всякакво угодничество, ако служи на справедлива кауза.

— Не ми изнасяйте лекция на тема безкористност и самопожертвувателност. Той е генерал. А аз съм само един войник от окопите. Но това всъщност няма смисъл — добави бързо Балон. — Аз се нуждая от вас, вие пък не можете без него, значи нещата стоят така. Ще завъртя няколко телефона и ще се срещнем с вас на летището в Лаборд в осем часа.

— Задръжте малко — каза Худ. — Вие зададохте въпросите си, сега искам аз да задам моите.

— Давайте.

— Според нас Доминик се подготвя за кампания, предназначена да сее омраза, ненавист, да инспирира безредици и да дестабилизира правителства.

— Колегата ви генерал Роджърс ми разказа всичко за този проект.

— Чудесно — каза Худ. — Каза ли ви също, че искаме да го спрем, а не само да го сплашим?

— Не толкова многословно — отвърна Балон. — Но аз мисля, че Доминик е терорист. Ако вие ми помогнете да го докажа, ще вляза във фабриката му и ще го спра.

— Казаха ми, че в миналото вече е избягнал един арест.

— Вярно е — каза Балон. — Но аз възнамерявам да направя и нещо повече освен да го арестувам. Ние французите сме много здрав гръб на предприемачите си. Те просперират въпреки зимата на нашата икономика. Те процъфтяват въпреки идиотите, които стоят в правителството. Длъжен съм да призная със срам, че много голям брой французи одобряват действията на Новите якобинци. Тук никой не обича имигрантите, а Новите якобинци ги атакуват като глутница диви кучета. Ако хората научат, че зад всичките тия нападения се крие Доминик, той ще стане още по-голям герой в очите им. А Доминик нарушава законите на Франция и Бог. Също като баща си, той притежава съвест като диамант. Нищо не е в състояние да остави драскотини по повърхността й. Аз обаче възнамерявам да го накарам да отговаря за престъпленията си и отдавна съм предприел кръстоносен поход.

— Вярвам в моралните походи и ще подкрепя усилията ви с всичките ресурси на организацията ми. Но вие все още не сте ми казали накъде е насочен този поход.

— Към Париж — отвърна Балон.

— Слушам ви — каза Худ.

— Възнамерявам да арестувам Доминик, да конфискувам документите и софтуера му и после да подам оставка от жандармерията. Адвокатите на Доминик ще се погрижат той никога да не се изправи пред съда. Но докато полагат усилията си, аз ще отида в пресата с пълен каталог на престъпленията му. Убийства и изнасилвания, които е извършил или заповядал, данъци, които не е платил, предприятия и собствености, сменили насилствено притежателите си, и още много, което нямам право да разгласявам, защото съм дал клетва като правителствен служител.

— Драматичен жест — каза Худ. — Но ако френските закони напомнят дори и отдалечено на американските, вие ще бъдете съден и разпнат.

— Вярно — отвърна Балон. — Но моята присъда всъщност ще бъде присъда над Доминик. И когато всичко свърши, той ще бъде опозорен. Свършен.

— Също и вие.