Том Кланси - Хаос

Винаги съществуваше и опасността, разбира се, неонацистите да открият Хърбърт и да го елиминират. Хората в микробуса можеше и да не знаят кой стои срещу тях. Но дори и да знаеха, не всички радикали бяха привърженици на гласността. Някои предпочитаха да видят враговете си мъртви, отколкото да вдигат шум в медиите.

Ако беше сигурен макар и пет процента, че Хърбърт ще се вслуша в съвета му, Худ щеше да му заповяда да се прибира в хотела. И ако не ставаше дума за две големи „ако“, щеше да помоли Хаузен да изпрати хора, които да го приберат — ако имаше вяра на секретната служба на Хаузен и ако не се страхуваше, че могат да навредят на една иначе нормално развиваща се операция.

— Виан ли наблюдава Хърбърт? — запита Худ.

— За нещастие, не — отвърна Маккъски. — Стив има само едно „око“ в района и не може да го държи постоянно ангажирано. Наложи се да хързулне Лари, за да снабди Боб с някои данни.

— Благодари му от мое име — каза искрено Худ, макар и да псуваше наум. Нямаше да има друг избор, освен да остави ситуацията да се развива, молейки се на Бога Боб да остане неразпознат и в безопасност.

— Пол — обади се изведнъж Маккъски, — почакай за момент. Току-що получих извънредно спешно обаждане.

Худ зачака. CNN предаваха по линията на изчакване. Имаше нещо за смъртта на някаква знаменитост в Атланта. Худ успя да улови само няколко думи преди Маккъски да продължи.

— Пол — продължи Маккъски, — Майк също чака на линията. Може да имаме възникнала ситуация.

— Каква по-точно? — запита Худ.

— Ей сега ми се обади моята връзка Дон Уърби от ФБР. Току-що са получили информация за пет убийства на чернокожи, извършени от бели, по едно и също време в пет различни града. Ню Йорк, Лос Анджелис, Ню Орлийнс, Балтимор и Атланта. При всеки отделен случай от двама до четирима бели мъже са убили от засада чернокож рап-певец. В Атланта са убили Суит Т, номер едно раппевицата, докато си почиствала апартамента…

— Значи точно това съм чул — прекъсна го Худ.

— Къде? — запита Маккъски.

— По CNN.

— Проклети копелета! — избухна Маккъски. — Защо не вземем да наемаме разузнавачи от тях? Гласът му беше мрачен. Обади се и Роджърс.

— Не разбираш ли какво точно става? Тия нападения са си чиста проба съвременен вариант на Kristallnacht.

Тази връзка до момента не беше хрумвала на Худ, но Роджърс имаше право. Нападенията бяха подобни на онези от Кристалната нощ, когато Гестапо бе ръководило актове на вандализъм срещу еврейски молитвени домове, гробища, болници, училища, домове и предприятия на територията на цяла Германия. Тридесет хиляди евреи биват арестувани, започва изтреблението на евреите в концентрационните лагери Дахау, Заксенхаузен и Бухенвалд.

Нападенията може и да бяха подобни, но имаше и някои разлики…

— Не — възкликна изведнъж с тревога Худ. — Това не е просто поредната Кристална нощ. Това е само прелюдия.

— И как така? — запита Роджърс.

— Неонацистите убиват рапъри. Това ще разяри така наречените „гангста“ и техните най-яростни почитатели. Те ще обърнат гнева си срещу белите, много от които например изобщо не одобряват рапа, и накрая инцидентите на расова основа се множат, почват безредици и американските градове пламват. Едва тогава неонацизмът се завръща. Когато на бяла Америка й писне, че подбудителите на безредици само биват сдържани, вместо да бъдат атакувани. Когато бъдат извършени прекалено много арести. Когато медиите започнат да показват чернокожи радикали, жадуващи бяла кръв. И тогава новата Кристална нощ, координираните въоръжени нападения, ще се разгърнат наистина на широк фронт.

— Но каква ще е изгодата за неонацистите? — запита Роджърс. — Те не могат да нарушат законите и после да претендират за справедливост.

— Най-хитрите могат — отвърна Худ. — Онези, които се дистанцират от нарушителите на законите, но не и от непоносимостта, която ги мотивира.

В плана имаше логика и колкото повече мислеше за него Худ, толкова по-брилянтен му се струваше с простотата си. Замисли се за дъщеря си, Харлей, която обичаше рап. Худ поддържаше правото на свободна изява, но настояваше да изслушва всеки албум със стикер, указващ, че е желателно родителят да го чуе, преди да го купи за децата си, не за да цензурира, а за да го обсъди. Някои от текстовете бяха доста брутални и в душата си той трябваше да признае, че не би възразил, ако някои от рапърите се прехвърлят в някой друг дял на изкуството. А той навремето бе имал славата на либерален политик. От разговори с други родители знаеше, че те са много по-строги от него. Ако чернокожите започнеха да отмъщават за мъртвите рапъри, белите симпатизанти от средната класа щяха да застанат на страната на белите убийци, които вероятно щяха да изтъкват, че са нанесли удари, за да отворят очите на хората за грозящата ги опасност. И ответните удари на чернокожите щяха да докажат правотата на тези изтъквания. Щяха да последват масови безредици, полицията щеше да е принудена да сдържи чернокожите до някаква степен и неонацистите щяха да се превърнат в ангелите на насилието за белите. Да не говорим за потенциалните победители в бъдещите избори.