Том Кланси - Баланс на силите

— Какво смяташ да направиш, Пол? — попита Хърбърт. — Преди да ми отговориш обаче, си дай ясната сметка, че испанските съдилища няма да изправят пред закона една водеща политическа фигура заради някакъв си нелегален запис на касета, направен от някой, чиито ръце са толкова омърсени — ако не и повече, — колкото и ръцете на Серадор. Естествено ще проведат дълъг и сериозен разговор с него, а освен това ще се опитат да измъкнат цялата информация за случилото се, с която той разполага. Но ако той си има приятелчета — а той със сигурност си има, — ще кажат, че срещу него е скроено лъжливо обвинение. Ще направят всичко, което им е по силите, за да блокират машината на правосъдието.

— Знам — рече Худ.

— Знам, че знаеш — отвърна Хърбърт. — Могат обаче да му позволят да подаде жалба срещу обвинението, за да са доволни избирателите му. Или могат просто да го освободят. Или пък да го оставят да „избяга“ от страната. Искам да ти кажа, че може да се наложи да вземем цялата история в собствените си ръце. Ако се окаже, че Серадор е покровител на терористите, ще трябва да отвърнем на огъня с огън.

— Разбрах те — каза Худ. Замисли се за няколко секунди, после продължи. — Искам го този мръсник. И ако не мога да го получа по легален път, искам го жив или мъртъв.

„Толкова и за висшия морал“ — каза си Худ. Помисли още малко. Не искаше Серадор да се измъкне. За нещастие разполагаше само с двама агенти от HUMINT на мястото на събитията — Даръл и Ейдийн. И не знаеше дали те ще успеят да го държат под око, докато силите за бързо реагиране или някоя друга независима група се заеме с нещата и си поговори очи в очи с този проклетник. Трябваше да се свърже с Даръл, за да поговорят по въпроса. Междувременно обаче трябваше да се сдобие с повече информация от разузнаването.

— Боб — каза Худ, — искам да заложиш всички възможни видове електронно подслушване и наблюдение около депутата.

— Вече е направено — отвърна Хърбърт. — Получаваме постоянна информация не само от кабинета му, но и от домашните му телефони, факс-линиите, модема и пощата.

— Чудесно.

— Какво смяташ да правиш с Даръл и Ейдийн? — попита Хърбърт.

— Ще говоря с Даръл, след което ще оставя решението в неговите ръце. Имам телефонно повикване — предполагам, че той е на линията. Преди обаче да направя това, искам да се свържа с Керъл Ланинг, за да разбера дали Държавният департамент може да ни снабди с цялостната картина на действителните събития в Испания.

— Според теб какво става там? — попита Ан.

— Ако не ме лъже шестото чувство — отвърна Худ, — смъртта на Марта, както и тази на убийците й, вероятно не са били само предупредителни залпове.

— А какво? — попита тя.

Худ я изгледа и стана.

— Струва ми се, че са били началните залпове на гражданска война.

През месеците, когато Конгресът имаше заседания, депутатът Изидро Серадор живееше в петстаен апартамент в Парк дел Ретиро — една от най-скъпите части на Мадрид. Стаите на седмия етаж бяха с изглед към живописното езерце за разходки с лодка и към множество красиви градини. Ако човек погледнеше на югозапад, можеше да види единствената изложена на публично място статуя на сатаната в Европа. Статуята беше изваяна през 1880 година и обозначаваше единственото място, където испанските дами от осемнайсети век имали правото — не по закон, а по традиция — да защитават собствената си чест в дуели. Много малко жени, разбира се, го бяха направили. Мъжете били далеч по-празноглави в готовността да рискуват живота си, само за да отговорят на някоя обида.

Серадор седеше на един диван и гледаше през прозореца към осветения с улични лампи парк. Беше се прибрал, след като беше посветил целия ден на конгресни дела, доволен от новината, че нещата са се развили точно по плана. След това беше взел гореща вана, дори беше успял да подремне във водата. Когато излезе от банята, включи фурната, за да затопли вечерята, приготвена от прислужницата, и в момента, докато чакаше свинската плешка, варените картофи и вареният нахут да се затоплят, се наслаждаваше на вкуса на уискито. Докато се хранеше, щеше да гледа телевизия, за да види какъв коментар ще дадат новинарите на застрелването на американската „туристка“. След това щеше да провери съобщенията на телефонния си секретар и да им отговори. Точно в момента не му се занимаваше с хора. Просто искаше да се наслади на вкуса на победата си.

„Голямо забавление ще е да погледам новините“ — Мислеше си той.