Том Кланси - Баланс на силите

— Никой не е сгафил — опита се да го успокои тя. — Подобно нещо не може да се предвиди.

— Не — не се съгласи той. — Просто не беше предвидено. Имаме симулатори за бойни действия, симулатори за терористични акции и дори симулатори за убийства. Само с едно натискане на един бутон този компютър ще покаже поне десет начина за залавяне или убиване на диктатора на месеца. В нашата система обаче не е бил вграден механизъм за очакване на елементарни проблеми със сигурността. В резултат Марта е мъртва.

Ан поклати глава.

— Дори и да бяхме изпратили хора от охраната да я следят, Пол, това нямаше да бъде предотвратено. Нямаше да успеят да се намесят навреме. И двамата знаем това отлично.

— Поне можеше да заловят убиеца.

— Може би — съгласи се Ан. — Но Марта така или иначе щеше да е мъртва.

Худ не беше напълно убеден в това, макар че щеше да знае много повече, когато окончателният анализ завършеше.

— Има ли още нещо от рода на пресата и така нататък, за което трябва да се погрижим? — попита той. В този момент телефонът позвъня два пъти. Това означаваше, че го търсят по вътрешната линия. Худ провери кода на този, който се обаждаше. Беше Боб Хърбърт.

— Нищо — отвърна Ан и изви устните си така, сякаш се канеше да каже още нещо, но не го направи.

„Толкова за общуването“ — помисли си цинично Худ и вдигна слушалката.

— Да, Боб?

— Пол — чу се нетърпелив глас, — открихме нещо.

— Казвай де.

— Уловихме един запис от малка рекламна радиостанция. Изпращам ти го по звуковия канал. Засега не можем да установим автентичността на записа, но до един час това ще стане. В момента правим анализ на звуковите сигнали от спикъра една испанска телевизионна станция тук, за да сравним гласовете. Шестото ми чувство ми казва, че гласовете на записа са истински, но със сигурност ще знаем едва след час или малко повече. Първият глас, който ще чуеш, е на водещия, който представя записа — продължи Хърбърт. — Вторият глас вече е от самата касета. По електронната поща ти изпращам веднага и превода на английски.

Худ потвърди, че е разбрал, затвори файла на Серадор и извика електронните съобщения от Хърбърт. След това натисна бутона за звуковия канал на клавиатурата. „Звуков канал“ означаваше аудио-електронна поща. Звуците бяха сканирани и пречистени по дигитален път от една от компютърните програми на Мат Стол — Чудото. Аудиосъобщението, предавано по звуковия симулатор, беше толкова близко до реалното си звучене, колкото въобще бе възможно. Благодарение на дигиталното кодиране слушащият можеше дори да отстрани страничните или допълнителни шумове и да си ги пусне отделно.

Ан заобиколи бюрото и се надвеси над рамото на Худ. Топлината и близостта й му действаха успокояващо. Той се съсредоточи върху изписания превод, докато едновременно слушаше записа.

— Добър вечер, дами и господа — започна водещият. — Прекъсваме трубадура от вечерния клуб, за да ви съобщим новите сведения за експлозията на яхтата тази вечер в залива Ла Конча. Преди няколко минути в нашето студио беше донесена една аудиокасета. Приносителят й се представи като член на „Първия испански народ“ и заяви, че става въпрос за автентичен запис на разговор, който се е състоял на борда на яхтата, идентифицирана като „Веридико“, непосредствено преди тя да хвръкне във въздуха. С донасянето на тази касета Първият испански народ поема отговорността за извършеното нападение. Ще пуснем в ефир целия запис.

Хърбърт беше изпратил и придружаващ коментар, поставен в скоби. Гласеше следното: „ПИН е група от чистокръвни кастилци. Вече две години разпространяват позиви и набират членове. Освен това са поели отговорност за два терористични акта, насочени срещу представители на други етнически групи. Броят на членовете, както и самоличността на лидера/лидерите им, са неизвестни.“

Худ усети как челюстта му се стяга, но продължи да чете превода. Започна да върви и самият запис. Той слушаше хладния, спокоен глас на Естебан Рамирес, който разказваше за плановете на каталунците за Испания и се хвалеше за участието на групата си в убийството на Марта Макол. На групата — с подкрепата на депутата от Конгреса Изидро Серадор.

— Господи — процеди Худ през зъби. — Боб… възможно ли е това?

— Не само че е възможно — отвърна Хърбърт, — ами и обяснява нежеланието на Серадор да продължи разговорите с Даръл и Ейдийн. Тоя кучи син ни е заложил капан, Пол.

Худ погледна Ан. Работеха заедно от две години, но никога не я беше виждал такава като сега. Състраданието напълно се беше изцедило от лицето й. Устните й бяха стиснати, дишането й през ноздрите се чуваше съвсем ясно. Гледаше с острия поглед на хищна птица, а страните и бяха почервенели.