Том Кланси - Баланс на силите

Фердинанд пъхна пистолета в колана си и каза на испански:

— Аз ще потърся приятеля си Хуан. — После изгледа Маккаски. — Благодаря ви, че спасихте Испания от този бъдещ каудильо, сеньор.

Маккаски не разбра съвсем точно какво му казват, но усети идеята.

— De nada 6 6 За нищо! (исп.) — Б.пр. ! — отвърна той. — Пак заповядайте!

Изведнъж отец Норберто хвана Фердинанд за гърлото и го стисна здраво.

— Падре! — възкликна Фердинанд объркано.

— Приятелят ти е в една от стаите там — каза Норберто и посочи. Очите му се напълниха със сълзи. — Мъртъв е.

— Мъртъв?! Сигурен ли сте?

— Да — отговори Норберто. — Бях край него, когато умираше. Бях край него, когато изповяда греховете си. Умря, след като се разкая за тях.

Фердинанд затвори очи.

Норберто го стисна още по-силно.

— Всеки има право на пречистване, чадо мое, независимо дали е убил едного, или милиони.

Свещеникът пусна Фердинанд и се обърна. Тръгна към Маккаски, който беше изкуцукал покрай тях и сега предпазливо надничаше през вратата. Маккаски не можеше да разбере за какво си говорят двамата, но не му изглеждаше да е нещо приятно.

— Какво ще правим сега? — попита Норберто.

— Не съм много наясно — призна си Маккаски.

Гледаше войниците, които също бяха вперили погледи в него. През един още по-далечен вход влизаха новите подкрепления. На Маккаски му се струваше, че всички са снабдени с противогази. По всяка вероятност принадлежаха към същата бойна част, която беше тръгнала подир отряда на полковник Огъст.

За пореден път се почувства безпомощен. Хората на Интерпол, които следяха развитието на нещата от покрива на Операта, по всяка вероятност още не бяха разбрали, че Амадори е мъртъв, че демонстрацията на сила от страна на местната полиция ще е съвсем достатъчна, за да бъде потушена революцията. Особено ако полицията се появеше преди войниците да са се групирали около някой нов водач.

— Какво ще стане, ако отида да поговоря с тях? — попита Норберто. — Ще им кажа, че вече няма причина да се бият.

— Мисля, че въобще няма да се вслушат в думите ви — каза Маккаски. — Можете да постреснете някои от тях, но не и всички. Това няма да е достатъчно, за да се спасим.

— Трябва да опитам — отсече Норберто, заобиколи Маккаски и излезе навън. Маккаски въобще не си направи труда да го спира. Беше почти сигурен, че войниците няма да стрелят по отчето. А ако Норберто успееше да им спечели още минутка-две, опитът му си струваше. Точно в този момент Маккаски беше готов да опита всичко възможно.

Нямаше представа какво ще стане с движението след смъртта на Амадори. От начина обаче, по който трийсетина войници се струпваха в южната част на двора, можеше да получи достатъчно добра представа какво ще се случи на него, Мария и заложниците, които бяха останали в двореца.

Щяха да се превърнат в пионки за размяна в най-значителната и опасна драма, свързана със заложници, през този век.

— Пристигат новини от отряда — каза Боб Хърбърт.

Той стоеше до телефона в кабинета на Худ, докато Худ и Роджърс водеха конферентен разговор с шефа на националната охрана Бъркоф и испанския посланик във Вашингтон Гарсия Абрил. В кабинета бяха и адвокатът Лоуъл Кофи и Рон Плъмър.

Посланикът информира Вашингтон, че испанският министър-председател и кралят са освободили генерал Амадори от поста му. Силите под негово командване били прехвърлени под командването на генерал Гарсия Сомоса, който в момента летял за Мадрид от Барселона. Междувременно местната полиция — в която влизала и елитната кралска гвардия от Паласио де ла Сарсуела — в момента организирала силите си за контранападение, с което да вземе контрол над двореца.

Худ веднага се включи на линията, на която бяха хората от отряда. Връзката се осъществяваше през щабквартирата на Интерпол. Мълчанието на радиостанцията на Огъст беше обтегнало нервите им до краен предел, особено откакто хората от покрива на Операта и сателитното разузнаване бяха докладвали за изстрели и сълзотворен газ в различни части на дворцовия комплекс. Освен това Худ се страхуваше, че полицията може да нахълта в двореца преди хората на Огъст да са успели да излязат.

— Тръгваме си — докладва Огъст, щом Худ вдигна телефона. — Излязохме от тъмницата и вече сме на улицата.

По всички лица в стаята се появиха усмивки. Роджърс предаде новината и на Бъркоф и посланика Абрил.

— Отлично — каза Худ енергично. Тъй като отрядът вече се намираше на открито, Огъст трябваше да продължи отчета си с бейзболни термини, чието значение беше уточнено предварително. — Контузии?