Том Кланси - Баланс на силите

Изведнъж в другата част на коридора се чу иззвъняване. По радиостанцията на генерал-майора пристигаше някакво съобщение. Маккаски си даде сметка, че съвсем скоро войниците ще нахълтат, за да разберат защо генерал-майорът не отговаря.

В двора се струпваха все повече войници. Маккаски подаде глава през вратата. На изток от сводовете се намираше Кале де Байлен… и свободата. До пътя обаче имаше повече от сто метра. Щом Мария напуснеше прикритието на арките, нямаше да има нищо, което да спре войниците да я застрелят. Освен това тя щеше да носи Луис вместо оръжието си. Маккаски не знаеше дали войниците ще я убият. Знаеше обаче, че няма да се проявят като чак такива глупаци, че да пуснат нея или някой друг да си тръгне. Не и след като бяха станали свидетели на отношението към заложниците.

Реши, че ще се опита да се добере до Мария и след това да я прикрива, докато тя напуска двореца. Точно когато щеше да помоли Фердинанд да му помогне, испанецът каза нещо и му подаде ръката си.

— Той да не би да си тръгва? — попита Маккаски.

— Да — отвърна Норберто.

— Чакай малко — каза Маккаски. Отказа да поеме ръката на Фердинанд. — Кажи му, че трябва да ми помогне да отида при Мария. Не може да ни остави сега.

Норберто преведе думите на Маккаски. Фердинанд отговори нещо, поклащайки глава.

— Казва, че съжалява — обясни Норберто, — но неговата „фамилия“ имала нужда от него.

— И аз имам нужда от него! — отсече Маккаски. — Трябва да стигна до Мария и Луис и да ги изведа оттук.

Фердинанд се обърна да си ходи.

— Мамка му — извика Маккаски, — трябва ми някой, който да ме прикрива!

— Пусни го да си върви — рече Норберто с безизразен глас. — Ще отидем заедно при приятелите ти. Няма да ни застрелят.

— Ще ни застрелят, когато разберат, че водачите им са мъртви.

По коридора се чуха стъпки. Последваха изстрели. Фердинанд изкрещя.

— По дяволите! — извика Маккаски. — Да вървим. Лицето на Норберто беше безизразно като гласа му, но все пак свещеникът се поколеба.

— Не можеш да му помогнеш — каза Маккаски и тръгна към вратата. — Хайде.

Норберто го последва. Маккаски се придвижваше колкото може по-бързо, като при всяка крачка усещаше силна болка от двете страни на тялото. Опита се да вдигне дясната си ръка; зашеметяващ спазъм прободе белите му дробове и го накара да се свие. Прехвърли пистолета в другата си ръка. С лявата ръка не беше толкова добър, но вече беше решил, че ще се добере до Мария. Ако трябваше, щеше да се влачи, но щеше да стигне до нея.

Двамата излязоха заедно — отец Норберто беше между Маккаски и войниците. Маккаски залиташе от ужасната болка, причинена от опита да си вдигне ръката. Отчето го хвана за дясната ръка. Маккаски се опря на него с благодарно изражение. Веднага след това отец Норберто взе пистолета му.

— Какво правите?! — възмути се Маккаски.

Свещеникът вдигна оръжието с дръжката нагоре. След това се наведе и го постави на земята.

— Намалявам основанията им да стрелят по нас.

— Или ги увеличавате! — извика Маккаски. Продължиха да вървят.

Опита се да не мисли за това. Опита се да не мисли за виковете на войниците по техен адрес. Мария ги гледаше, застанала така, че оръжието й да се вижда.

Чу се изстрел и силно пропукване само на метър от отец Норберто. Към двамата мъже полетяха парчета камък. Едно от тях уцели свещеника в бедрото. Той потръпна, но продължи да върви.

Мария отвърна на огъня. Някой стреля по нея и тя се скри.

Войниците стреляха отново. Този път куршумът се удари още по-близо — едва на няколко сантиметра от свещеника. Избухна цял фонтан камъчета и Норберто се сви към Маккаски.

— Добре ли сте? — попита Маккаски.

Норберто кимна. Устните му обаче бяха стиснати плътно, а челото му се беше сбърчило. По бузата му се стичаше кръв.

Изведнъж чуха зад себе си викове. Идваха откъм двореца.

— El general esta muerto! 7 7 Генералът е мъртъв (исп.). — Б.пр. — извика някой.

Маккаски не се нуждаеше от превода на отец Норберто. Генералът беше мъртъв… а след няколко секунди и на тях щеше да им се случи същото.

— Хайде! — каза той и побутна отчето напред.

Беше сигурен, че няма никакъв начин да успеят. Викът беше подхванат и от другите войници. Някои от виковете изразяваха ярост, други бяха невярващи.

Точно в този момент обаче се чу и нещо друго. Рев на хеликоптери. Маккаски спря и погледна вляво, към двореца. Войниците също погледнаха натам. Само след миг над южната стена се показаха шест хеликоптера и закръжиха над двора, закривайки слънцето. Ревът им беше оглушителен.