Том Кланси - Баланс на силите

Когато приближи следващия коридор, намали темпо. Спря се на ъгъла и надникна иззад него крадешком, както беше свикнал да прави, докато работеше в полицейския надзор. Бързо запечата в съзнанието си това, което видя, и прибра главата си. Сърцето му беше преминало от забавени на свръхбързи обороти.

Някъде по средата на коридора имаше висок мъж. Генерал, облечен във франкистка униформа и с цял ред медали на гърдите. Държеше пистолет и беше с противогаз и специални очила. От една рана на стъпалото му течеше кръв.

Това със сигурност бе Амадори.

Маккаски беше сигурен, че Амадори не го е забелязал. Вбеси се, че бе оставил оръжието си при Мария. Не разполагаше с нищо, с което да атакува генерала. Нищо освен юмруците си и факта, че Амадори не знаеше за присъствието му.

Във ФБР се беше научил, че ако някой агент попадне в дадена ситуация без добро оръжие, е по-добре да се оттегли, докато не се сдобие с такова. Изчакването винаги работи в полза на преследвача. Бързането — в полза на преследвания.

Но предвид всичко, което беше заложено на карта в този случай, Маккаски просто не можеше да си позволи лукса да остави Амадори да се измъкне.

Той вдигна поглед и се опита да се съсредоточи. Вслуша се в куцукащите стъпки на генерала. Амадори беше на не повече от три метра. Маккаски щеше да приклекне, да се извърти, след което щеше да се опита да прикове краката му към стената, преди генералът да е успял да стреля.

Точно в този момент обаче чу стъпки зад себе си. Обърна се и видя как към него се приближава отец Норберто. Видя обаче и още нещо. Точно над концертната зала имаше едно червено око, което гледаше надолу.

Беше обектив на камера. А Амадори носеше очила — очила за системата за наблюдение.

Стъпките спряха. Маккаски изпсува. Поради огромното си изтощение не беше обмислил тази подробност и сега генералът имаше сериозно предимство. Амадори просто знаеше къде точно се намира Маккаски.

Не можеше да направи нищо друго, освен да се оттегли. Той се обърна и хукна към вратата, която водеше към двора.

— Какво става? — попита отец Норберто.

Маккаски му направи знак да се връща. Свещеникът обаче беше толкова объркан, че не се помръдна.

— Господи! — извика Маккаски безпомощно. Беше почти сигурен, че Амадори няма да посмее да стреля по член на църковния клир. Един католически свещеник обаче беше идеален заложник. Никой нямаше да посмее да даде заповед за нападение, ако има опасност за живота на отчето.

Маккаски трябваше да изведе Норберто. Когато стигна до него, той го обгърна с ръце и се опита да го повлече към вратата, която водеше към двора. Само след миг чу изстрел, усети удар в гърба и всичко стана ослепително червено.

На Ейдийн не й беше никак трудно да следва кървавата нишка по пода. Капките бяха толкова близо една до друга, че на някои места се припокриваха. Амадори губеше кръв много бързо. Онова, което не беше очаквала, бе, че генералът ще е сам, когато го настигне. Че ще е сам и ще я очаква.

Когато тя се появи иззад ъгъла, Амадори стреля, но Ейдийн отскочи веднага, щом го видя, и куршумът изсвистя покрай нея. Настъпи тишина. Ейдийн стоеше неподвижно и се вслушваше, за да разбере дали Амадори се придвижва. И както чакаше, усети допира на нещо твърдо в кръста си. Извърна се и видя един мъж, излязъл от вратата зад нея. Беше генерал-майорът. Твърдото нещо беше пистолетът му, опрян в гърба й.

Ейдийн изруга наум. Висшият офицер носеше очилата си от системата за наблюдение от разстояние. По всяка вероятност приемаше образи от камерите зад тях и но този начин я беше забелязал. Бяха се разделили, но сега тя беше в клопката.

— Горе ръцете — заповяда той на испански.

Ейдийн се подчини. Той взе оръжието й.

— Коя си ти? — попита той.

Ейдийн не отговори.

— Нямам време за губене — каза генерал-майорът. — Отговори ми и си тръгваш. Ако не се подчиниш, те оставям тук с куршум в гърба. Ще броя до три.

Ейдийн беше сигурна, че той не блъфира.

— Едно — започна висшият офицер.

Ейдийн се зачуди дали да не му каже, че е служителка на Интерпол. Никога не се беше изправяла пред смъртта толкова непосредствено. Подобно положение страшно намалява способностите на човек да взема решения.

— Две.

Тя се съмняваше, че генерал-майорът ще я пощади дори ако му каже коя е. Ако не го направеше обаче, гибелта й беше вързана в кърпа.

Ако пък кажеше истината, това почти сигурно щеше да опропасти и живота, и кариерите на Мария, Луис и другарите им. А тя самата щеше да опропасти живота на безброй хора, ако помогнеше на Амадори да се измъкне от ситуацията.