Том Кланси - Баланс на силите

— Ще бъдем готови — обеща Огъст.

Той предаде накратко информацията на хората си, после продължиха напред. За някакви продължителни разговори и дума не можеше да става. Стигнаха до целта си за малко повече от две минути, след което полковник Огъст им нареди да свалят дрехите си за прикритие. Под дънките и якетата всички бяха облечени с черни, подплатени с кевлар гащеризони. След това започнаха да свалят маратонките и сандалите си и да вадят от раниците си черни „котки“, но не като тези на алпинистите, а високи боти с дълбоко набраздени подметки от много твърда гума. Специално пригодените подметки не позволяваха на човек да се плъзга дори по много гладки повърхности, като в същото време той можеше да спира внезапно и точно където поиска. Бяха подсилени и с кевлар, за да не може никой да свали войниците като стреля нагоре през пода.

Всички имаха превръзки от черна кожа около бедрата; в превръзките бяха втъкнати двайсетсантиметрови назъбени ножове. В една малка гайка на другото бедро беше вкарано по едно фенерче с дебелината на молив. Всички до един сложиха по едно „Узи“ под мишница и надянаха на главите си черни маски. Когато свършиха с приготовленията, Огъст ги поведе от катакомбите към тъмницата. Движеха се на двойки един след друг. Двойката в средата минаваше пред първата, а последната заемаше мястото на втората. Ейдийн беше в двойка с Иши Хонда. При този начин на придвижване двете неподвижни двойки пазеха придвижващата се отпред и отзад. Стигнаха до тъмницата за по-малко от три минути. Мястото изглеждаше точно като на снимките, които бяха разгледали в офиса на Интерпол.

Изходът от тъмницата бе стара дървена врата, която се намираше в горния край на много дълга и тясна стълба. Единствената светлина идваше от фенерчето на Сондра. Огъст направи знак на Пъпшоу и Джордж да проверят вратата. Беше готов и да я взриви, ако се наложеше, но предпочиташе да не влизат с толкова много шум.

След минута Пъпшоу се върна и прошепна в ухото на Огъст:

— Пантите са ужасно ръждясали, а МД отчита някакво устройство за заключване отвън.

МД беше металният детектор. Беше малко по-голям от писалка и се използваше предимно за откриване на земни мини. Можеше обаче да „вижда“ и през дърво.

— Ще трябва да я взривим, полковник — каза Пъпшоу.

Огъст кимна.

— Пригответе я.

Пъпшоу хукна нагоре по стълбите. Прементин и Скот го последваха. Тримата мъже увиха около дръжката и около всяка панта по малко С-4 с размерите на нокът и във всяко парченце пъхнаха по един голям колкото игла детонатор с дистанционно управление.

През това време Огъст получи съобщение от Луис. В момента разпитваха Мария до една от външните стени. Време беше да влизат.

Луис им пожела късмет. Огъст обеща да се свърже с него, когато акцията приключи, след това изключи микрофона и го пъхна в раницата си. Акцията не трябваше да се предава по въздуха, дори до хората на Интерпол. Съединените щати не трябваше да се свързват по никакъв начин с това, което щеше да стане след малко, поради което дори един случаен запис или пренасочване на сигнала можеха да се окажат катастрофални.

Както бяха направили вече другите членове от групата, и Огъст сложи раницата на гърба си. Тя беше плоска и подплатена с кевлар — още една допълнителна предпазна мярка. Огъст се присъедини към останалите и даде заповед на Пъпшоу да действа. Щом взривяха вратата, щяха да хукнат напред — Сондра първа, а Прементин най-отзад. Целта беше да стигнат до Тронната зала по възможно най-бързия начин. Бяха получили разрешение да стрелят на месо — в ръцете и краката, ако е възможно, в тялото — ако се наложи.

Всички застанаха в долната част на стълбата и си запушиха ушите. Пъпшоу завъртя нещо, което приличаше на удължен напръстник. Трите малки заряда избухнаха, при което се чу шум като от спукана хартиена кесия. Дъските на вратата се разхвърчаха на парчета, понесени във всички посоки от три гъсти сиви облака.

— Тръгвайте! — извика Огъст още преди ехото от взрива да е замряло.

Без капчица колебание редник Сондра Де Вон хукна нагоре по стълбите, последвана от другите в плътна нишка.

„За нищо на света няма да позволя това да се случи“ — мислеше си Даръл Маккаски.

Между Маккаски и Пол Худ имаше едно много общо нещо: и двамата бяха сред малцината служители на Оперативния център, които никога не бяха работили за военните.

Никой не беше използвал това като повод да напада Маккаски. Той беше влязъл в полицейската академия на Ню Йорк веднага след завършване на гимназията и беше изкарал пет години в южните квартали. През това време беше правил всичко възможно да защитава жителите на града, за който работеше. Понякога това означаваше, че рецидивистите правеха една малка „екскурзийка“ до твърдите стъпала на полицейския участък, защото ги залавяха. Друг път означаваше да работи с гангстерите от „старата школа“, за да попречи на върлите нови банди от Виетнам и Армения да стъпят на Таймс Скуеър.