Худ и Роджърс бяха изпълнявали много пъти тази служба, откакто Оперативният център беше създаден. Майк Роджърс неизменно говореше за дълг и военна чест. Героизъм и традиция. Худ винаги се опитваше да намери перспектива, в която да вмъкне саможертвата. Избавлението на страната, спасяването на човешки животи, предотвратяването на войната. Мъжете винаги караха опечалените да изпитват надежда вместо безсилие, както и гордост, която успокояваше чувството на загуба.
Но този път беше различно. Днес мемориалната служба беше не само в памет на войниците от Ударния отряд.
Делхи публично благодари на Оперативния център за разкриването на пакистанската група. Телата на трима терористи бяха намерени в подножието на хребета Химачал в Хималаите. Очевидно се бяха подхлъзнали и бяха паднали смъртоносно от скалната тераса. Бяха идентифицирани по досиетата в офисите на Специалните гранични сили.
Исламабад също отправи публична благодарност към Оперативния център за помощта му в предотвратяването на ядрен удар срещу Пакистан. Въпреки че индийският министър на отбраната Джон Кабир беше изобличен от майор Дев Пюри и други военни като човека зад заговора, Кабир отрече всичко. Той тържествено заяви, че ще се бори срещу всички обвинения, отправени му от правителството. Худ подозираше, че министърът и другите замесени ще подадат оставки и това ще бъде краят на цялата афера. Делхи по-скоро щеше да зарови надълбоко реалността, отколкото да даде на Пакистан по-правдоподобен глас в съда на международното мнение.
Худ дори получи благодарствено обаждане от Нанда Кумар. Младата жена се обади от Делхи, за да каже, че генерал Роджърс е герой и джентълмен. Въпреки че не беше успял да спаси дядо й, тя осъзнаваше, че Роджърс беше направил всичко възможно, за да му помогне. Освен това допълни, че се надява да се срещне с Худ и Роджърс във Вашингтон, когато излезе от болницата. Въпреки че на практика тя беше индийски разузнавателен агент, Худ не се и съмняваше, че ще получи виза. Излъченото съобщение я беше превърнало в международна знаменитост. Щеше да прекара остатъка от живота си, разказвайки и пишейки за своите преживявания. Худ се надяваше, че двадесет и две годишната жена е по-мъдра от годините си. Надяваше се, че ще използва достъпа си до медиите, за да допринесе за толерантност и мир в Кашмир, а не за да обслужва личните си интереси или тези на Индия.
Похвалите от чужбина бяха изключителни. Дори и когато Оперативният център успееше да предотврати някой бедствен инцидент, обикновено Худ и екипът му получаваха единствено критики за намесата си във вътрешните работи на друга държава — Испания, Корея, Близкия изток или където другаде се бяха справяли с криза.
Въпреки възхвалите, дошли от чужбина, Оперативният център получи няколко безпрецедентни удара на родния фронт. Повечето от тях дойдоха от Ханк Люис и Конгресния комитет по разузнаването и контрола. Те искаха да узнаят защо генерал Роджърс е напуснал глетчера Сиячин без Рон Фрайдей. Защо Ударният отряд беше скочил насред опасна военна зона през деня, а не през нощта. Защо НРС беше въвлечена в операцията, но не и ЦРУ, нито пък пълните ресурси на АНС, която имаше и оперативен агент на мястото. Худ и Роджърс бяха отишли до сградата на Конгреса, за да обяснят всичко на Люис, Фокс и останалите членове на Конгресния комитет.
Все едно, че говореха на урду. Конгресният комитет вече беше решил, че в допълнение на обсъжданите съкращения, оттук нататък Оперативният център няма да поддържа военно крило. Ударният отряд щеше да бъде официално разформирован. Полковник Огъст и ефрейтор Мюзикънт щяха да бъдат назначени на други длъжности, а ролята на генерал Роджърс щеше да бъде „преосмислена“.
Освен това Худ беше информиран, че вече ще изпраща доклади на Конгресния комитет ежедневно, а не както досега два пъти седмично. Искаха пълна информация за всяко нещо, с което агенцията се занимава — от ситуационните анализи до фотографското разузнаване.
Худ подозираше, че единственото нещо, което предпазваше Оперативния център от пълно закриване, беше лоялността на президента на Съединените щати. Президентът Лорънс и генералният секретар на Обединените нации Мала Чатърджи бяха излезли със съвместно изявление, в което поздравяваха Пол Худ за умерените действия на екипа му в името на хуманността и световния мир. Конгресният комитет нямаше как да пренебрегне този документ, особено след острите нападки на Чатърджи за начина, по който Худ се беше справил с кризата в сградата на ООН. Худ трудно можеше да си представи какъв е бил натискът, който Лорънс беше оказал върху Чатърджи, за да получи подобно изявление. Освен това се питаше какво изпитва Чатърджи в действителност. Тя беше миротворка, чиято страна се беше опитала да започне ядрена война срещу съседа си. Може би се беше потопила в отричане, но с това трудно щеше да се примири. Худ нямаше да се изненада, ако разбереше, че е подала оставката си, за да се кандидатира на политически пост в родината си. Това със сигурност щеше да бъде добра стъпка към мира в региона.
Читать дальше