Том Кланси: Буферна зона

Вероятно докато човъркахме външната връзка, помисли си Роджърс. Или по-вероятно пакистанските военни искаха да ги унищожат, за да запазят в тайна местонахождението на ядрения си силоз.

— Не мога да повярвам, че сте само двама — продължи сержантът, докато напредваха през тесния тунел. — Мислехме, че сте повече.

— Бяхме повече — каза Роджърс. Погледна хеликоптера отпред. Видя как войниците помогнаха на Нанда да се качи вътре и осъзна, че Фрайдей ги е изоставил. — Но сега те са мъртви.

Мъжете пробягаха последните двадесет и пет ярда до хеликоптера. Роджърс и сержантът скочиха в отворената врата. Машината бързо се издигна и едновременно с това се отдалечи под ъгъл от опасната пакистанска база.

Вратата на хеликоптера се затвори зад тях и Роджърс се заклатушка към претъпканото багажно отделение. Нямаше седалки, виждаха се само очертанията на премръзнали, уморени тела. Генералът усети как приливът на адреналин го напуска — краката му омекнаха и той се просна на пода. Не се изненада, че Нанда вече лежеше там, отпусната до сандъка с амунициите. Роджърс се плъзна към нея, когато хеликоптерът се изправи и забърза на север. Хвана ръката й и се сгуши до нея, като двамата си служеха за опора един на друг. Индийците насядаха около тях, запалиха цигари и издишваха топлия въздух върху премръзналите си ръце.

Температурата на кабината в хеликоптера беше малко по-висока от точката на замръзване, но и тази сравнителна топлина носеше истинско блаженство. Кожата на Роджърс се отпусна. Клепачите му се затвориха. Не можеше да ги контролира. Съзнанието също започна да отплува.

Преди това обаче американецът изпита прилив на задоволство, че Самуел беше загинал на земя, която можеше да нарече родна. Силоз, арсенал или както там Исламабад го наричаше, съоръжението поне беше построено от пакистанци.

Колкото до Фрайдей, Роджърс също беше доволен. Беше доволен, че той щеше да умре на другия край на света, далеч от страната, която беше предал.

Радост за терориста. Омраза за американеца.

Роджърс с удоволствие остави тези мисли за някой друг път.

Рон Фрайдей изпита объркване, когато видя хеликоптерът да напуска мястото.

Неговият план беше прост. Ако скаутът Роджърс успееше да се справи със ситуацията, Фрайдей щеше да му каже, че е отишъл от другата страна да следи за атака от страна на индийците. Ако индийците бяха спечелили, както Фрайдей очакваше, щеше да им каже, че се е опитвал да се добере до тях, за да им помогне.

Фрайдей не беше очаквал, че двете страни ще постигнат някакво внезапно разбирателство и ще напуснат мястото заедно. Не очакваше, че ще остане от далечната страна на поляната и че виковете му към мъжете ще бъдат удавени от рева на хеликоптера. Не очакваше да бъде изоставен тук.

Но докато гледаше как хеликоптерът се отдалечава, Рон Фрайдей не се почувства измамен, нито пък изпита гняв. Почувства се самотен, но това не беше нищо ново. Непосредствената му грижа беше да си почине и да оцелее през остатъка от ледената нощ. На следващия ден щеше да се върне до буферната зона.

Там, където искаше да отиде от самото начало.

След това Фрайдей щеше да намери начин да извърти нещата в своя полза. Все пак беше ключов участник в операция, предотвратила ядрен инцидент над Кашмир. Междувременно беше научил някои неща, които щяха да бъдат оценени и от двете страни.

Фрайдей се намираше на североизток от центъра на поляната, когато светлините на издигащия се хеликоптер изчезнаха зад върховете. Беше видял двама души да се присъединяват към индийците. Това означаваше, че някой от тях, вероятно Самуел, лежеше мъртъв близо до входа към силоза. Пакистанецът вече нямаше нужда от облеклото си. Ако Фрайдей успееше да открие някоя малка ниша, щеше да използва дрехите, за да се предпази от студа. Разполагаше и с кибритени клечки. Може би щеше да открие нещо, от което да стъкне малък огън. Докато беше жив, надежда винаги щеше да има.

Секунда по-късно в един хаотичен катаклизъм от лед и огън надеждата за Рон Фрайдей приключи.

Приведени срещу скалните блокове в края на платото, Брет Огъст и Уилям Мюзикънт видяха и чуха далечна експлозия. Тя разтърси скалната тераса и обля в тъмночервено върховете и небето на североизток. Светлината припомни на Огъст за искрите, които се появяват, когато разбъркаш с пръчка жаравата. Остри, с цвят на тъмна кръв, носещи някакъв заряд.