Том Кланси - Буферна зона

Огъст впери поглед нататък, за да види дали от огъня ще се надигне типичната димна следа. Не забеляза такава. Това означаваше, че не е избухнала ядрена глава. Взривът идваше от посоката, в която се беше запътил Майк Роджърс. Огъст се надяваше, че старият му приятел е причината за тази експлозия, а не нейна жертва.

Огненият ад продължи няколко секунди и после бързо помръкна. Според Огъст на глетчера едва ли имаше купища лесно запалителни материали. Той извърна смъдящите си, уморени очи надолу към долината. Там бяха мъжете, които бяха избили неговите войници. Бяха ги застреляли в небето, без да им дадат шанса дори да извадят оръжията си. Полковникът не искаше ситуацията да ескалира, но част от него жадуваше индийците да атакуват върха. Копнееше за шанса да отмъсти за екипа си.

Снежната буря беше затихнала, но не и ветровете. Само лъчите на слънцето можеха да ги постоплят и отклонят. Леденият вятър все още бушуваше около тях с изтощителна сила и ужасяващо еднообразие. А безмилостното свистене беше най-лошо от всичко. Огъст се зачуди дали легендите за Сирените не са били вдъхновени от ветровете. В някои притчи се разказваше как песните на морските нимфи подлудявали моряците. Сега Огъст разбираше, че това е напълно възможно да се случи.

Слухът на полковника беше така лошо засегнат, че той дори не чу мекия сигнал на сателитния телефон. За щастие обаче забеляза мигащата червена лампичка. Той разкопча яката, която покриваше лицето му чак до основата на носа му. После завъртя на максимална степен звука на телефона и чак тогава отговори на обаждането. Щеше да положи много усилия, за да чуе Боб Хърбърт.

— Да? — изкрещя Огъст в микрофона.

— Полковник, всичко свърши — каза Хърбърт.

— Моля, повтори! — извика Огъст. Беше му се сторило, че Хърбърт каза, че всичко е свършило.

— Майк предаде съобщението — каза Хърбърт, този път по-високо и по-отчетливо. — Индийските войски от буферната зона се изтеглят. За вас ще бъде изпратен хеликоптер при изгрев слънце.

— Разбрано — отвърна Огъст. — Преди минута видяхме експлозия на североизток. Майк ли я предизвика?

— Може и така да се каже. Ще те информирам по-подробно, когато се качите в хеликоптера.

— А телата на загиналите от Ударния отряд? — попита Огъст.

— Ще помислим и за това — отвърна Хърбърт.

— Няма да тръгна без тях — заяви Огъст.

— Полковник, говори Пол — намеси се Худ. — Трябва да определим под чия юрисдикция се намира долината…

— Няма да тръгна без тях — повтори Огъст.

Последва продължително мълчание.

— Разбирам — отвърна Худ.

— Брет, а ще издържиш ли там до към ранния предобед? — попита Хърбърт.

— Ще издържа, колкото е необходимо — каза Огъст.

— Добре — каза Хърбърт. — Хеликоптерът ще вземе ефрейтор Мюзикънт. Обещавам да изясним ситуацията възможно най-бързо.

— Благодаря, сър. Какви са заповедите ми по отношение на тримата пакистанци? — попита Огъст.

— Познаваш ме — каза Хърбърт. — Сега, когато изпълниха предназначението си, бих пуснал по един куршум в ужасните им глави на закоравели убийци. Сигурен съм, че съпругата ми е изкупила достатъчно грехове на небето. Тя ще направи така, че да ме пуснат и мен в рая.

— Да оставим настрани моралната страна, но има и легални, и политически усложнения, както и възможност за въоръжена съпротива — намеси се Худ. — Оперативният център няма пълномощия върху МСК, а Индия не е отправила никакви официални запитвания по отношение останалите от групата. Свободни са да правят каквото си искат. Ако пакистанците пожелаят да се предадат, със сигурност ще бъдат арестувани и съдени от индийците. Ако се обърнат срещу вас, трябва да отговорите както намерите за добре.

— Пол е прав — каза Хърбърт. — Най-важното е с ефрейтор Мюзикънт да се приберете вкъщи живи и здрави.

Огъст потвърди, че разбира. Каза на Худ и Хърбърт, че ще приеме всякаква храна и вода от хеликоптера. След това щеше да слезе в долината Мангала, за да открие останалите от Ударния отряд.

Огъст затвори сателитния телефон и бавно се изправи на вкочанените си крака. Включи фенерчето си и си проправи път през заледената скална тераса до позицията на Мюзикънт. Огъст предаде на лекаря добрите новини и после отиде при Шараб и двамата й другари, които се бяха присвили от студ. За разлика от американските войници, те не бяха преминали обучение за оцеляване в екстремни условия. Нито пък бяха облечени подходящо като Огъст и Мюзикънт.