Том Кланси - Буферна зона

— Аз пък вярвам — отвърна Хърбърт. — И ще ти кажа какво се случва точно в този момент. Мислих над това. Обзалагам се, че са изградили мрежа от подземни силози, свързани помежду си посредством тунел. Точно сега ядрените ракети автоматично се пренасочват към друго място.

— Искаш да кажеш като подземен „Скъд“ — отбеляза Кофи.

— Именно — отвърна Хърбърт. — Веднага щом излезе от обсега на експлозията, силозът и онзи, който го е открил, заминават в небесата. Сред развалините няма да бъдат открити сведения за ядрено оръжие. Винаги могат да заявят, че това е била някаква лаборатория на учени, изследващи глетчера, или подслон за войници, патрулиращи в района, или каквото си поискат.

— И нищо от това не ни помага да измъкнем Майк оттам — мрачно констатира Кофи.

Докато Хърбърт говореше, телефонът иззвъня. Худ вдигна слушалката. Обаждаше се Стивън Вийнс от Националната разузнавателна служба.

— Пол, ако Майк все още се намира на платото Читишин, имаме нещо на широкообхватната камера, за което трябва да знае — каза Вийнс.

Худ включи спикера и изправи гръб.

— Казвай, Стивън.

— Преди няколко минути забелязахме летателен апарат, който навлиза в района — каза Стивън. — Смятаме, че е индийски Ми-35, вероятно същият, с който влязоха в конфликт по-рано. Презареден с гориво и готов за още един рунд.

Докато Вийнс говореше, Худ и Хърбърт си размениха бързи, изпълнени с надежда погледи. Не трябваше да казват нищо. Изведнъж се беше появила възможност. Въпросът беше дали разполагаха с достатъчно време да я използват.

— Стивън, остани на линията — каза Худ. — Благодаря ти. Благодаря ти страшно много.

Контролирайки със сетни усилия движенията си, Хърбърт сграбчи телефона на инвалидната си количка и трескаво набра номера на връзката си в индийското военно министерство.

Худ също направи нещо. Тайничко, отвътре.

Той трескаво набра едно безмълвно благодаря към онзи, който бдеше над Майк.

Роджърс беше приклекнал зад ледения къс и с изваден пистолет оглеждаше мястото. Беше оставил стъкнатия надве-натри огън да изгасне, докато Нанда продължаваше да предава съобщението си. Въпреки че индийците не правеха опити да ги нападнат, той не искаше да им осигурява осветена мишена, в случай че променяха намеренията си. Можеше да се сети за няколко причини, които да ги накарат да преосмислят стратегията си.

Ако съобщението на Нанда беше успешно изпратено, войниците със сигурност щяха да го уведомят досега. Индийците едва ли желаеха да рискуват да бъдат простреляни повече от него. Мълчанието им очевидно означаваше, че или индийците дебнеха Роджърс да направи грешка, или чакаха пристигането на подкрепления. Вероятно щяха да нападнат при зазоряване. Оръжията им бяха с по-голям обхват. Трябваше им само светлина, за да изкачат склона и да забележат мишените. Или може би индийците вече се приближаваха, бавно и предпазливо. Рон Фрайдей може би беше отишъл при тях и беше изпял позицията им в замяна на убежище. Това нямаше да изненада Роджърс ни най-малко. Фрайдей се беше издал, когато не показа никаква изненада, научавайки истинската причина за оставката на Фенуик. Единствено Худ, президентът, вицепрезидентът, първата дама и асистентът на Фенуик знаеха, че той е предател.

Но Фрайдей също знаеше. Фрайдей знаеше, защото е бил свръзката на кучия син в Баку, Азербайджан. Освен това Роджърс подозираше, че Фрайдей най-вероятно имаше пръст и в атаката над агентите на ЦРУ, които бяха разположени там. По един или друг начин Фрайдей щеше да отговаря за това. Или щеше да го залови още тук, или щеше да завърши излъчването със съобщение за Худ.

С угасването на огъня обаче Роджърс се изправи срещу нов проблем. Беше пожертвал ръкавиците и якето си в името на каузата. Дланите му бяха вкочанени, а гърдите и ръцете му замръзваха. Ако не предприемеше нещо, скоро щеше да умре от хипотермия.

Погледна към Нанда, за да се увери, че остатъкът от ледения къс ще я предпази от евентуални куршуми. После пропълзя обратно до ледената барикада, зад която беше оставил Самуел.

Пакистанецът беше мъртъв.

Този факт не изненада Роджърс. Онова, което все пак го учуди, беше тъгата, която изпита при вида на безжизненото тяло.

В Самуел имаше нещо, което не се вписваше в общоприетия образ на фанатизирания терорист. В последните мигове от живота си, вместо да се моли на Аллах да прибере душата му, пакистанецът беше обяснил на Роджърс как да свърже радиото със сателитната чиния. Постъпката му беше трогнала Роджърс, както и неговата всеотдайност по време на трудното пътешествие рамо до рамо с двама исторически врагове.