Том Кланси - Буферна зона

Хърбърт беше сигурен, че е безсмислено да пита колко са силозите и къде са разположени. Въпросът беше дали разкриването на тази информация пред Делхи щеше да предизвика незабавен ядрен удар над региона или щеше да накара Индия да отстъпи. Вероятно второто. Ако индийското разузнаване нямаше информация за силозите, индийците нямаше да знаят къде да ударят. Може би затова го беше споменал Симатна. Сведенията щяха да звучат много по-автентично, ако бяха изтекли към Делхи от клон на американското разузнаване.

Разбира се, както с всичко друго, което Симатна им казваше, Хърбърт нямаше как да знае дали това е истина. Бяха сигурни в съществуването на един силоз. И дори нямаше как да знаят дали вътре изобщо има ядрени ракети. Може би съоръжението все още беше в строеж.

— Посланик Симатна, сега ще помоля полковник Огъст да освободи своята телефонна линия — каза Худ. — Той ще се обади отново веднага щом се свърже с генерал Роджърс.

Худ погледна към Хърбърт. Хърбърт кимна и каза на Огъст да прекъсне връзката, докато не установи отново контакт с Роджърс. После Хърбърт затвори телефона и се облегна назад.

— Благодаря — каза Симатна. — Моля ви, опитайте се да разберете и нашата позиция.

— Разбирам я — увери го Худ.

Хърбърт също я разбираше. Разбираше, че Роджърс и Огъст рискуваха живота си за хора, които нямаше да направят нищо, за да им помогнат. Беше в този бизнес достатъчно дълго, за да знае, че агентите под прикритие са считани за пушечно месо. Те се намираха в предните редици на лесно заменимите активи.

Освен когато човек ги познаваше.

Когато имаха имена, лица и съдби, които се преплитаха с твоята ежедневно.

Като Роджърс и Огъст.

Като Ударния отряд.

Над стаята отново се възцари тишина. Всички стояха неподвижно.

Освен сърцето на Хърбърт, което отчаяно препускаше.

В небесата над ледената поляна лумнаха бели и червени сигнални ракети. Сега Роджърс можеше да види войниците, които стреляха по тях. Бяха шепа войници от редовната индийска армия, вероятно излезли от контролираната зона. Четирима-петима бяха заели позиции зад ледени формации близо до входа.

Роджърс веднага залегна по корем и започна да се придвижва през неравния терен. Фрайдей се намираше зад ледения къс при входа на ракетния силоз. Той стреляше по индийците, за да им попречи да се приближат. Роджърс огледа входа за следи от присъствието на още войски. Не откри такива.

Освен това пламъците позволиха на Роджърс да види Самуел и Нанда. Двамата се намираха на около тридесет фута от него. Лежаха настрани зад дебело парче лед. Барикадата им беше приблизително три фута висока и петнадесет фута широка. Пакистанецът се беше протегнал зад жената. Притискаше лицето й към леда, беше я обгърнал с ръце, предпазваше я от всички страни. Роджърс нямаше време да съзерцава гледката, но иронията на пакистанския терорист, защитаващ индийски цивилен агент, не му убягна.

От върха на масива яростно свистяха куршуми. Безмилостната атака посипваше двамата с ледени парченца. Барикадата им започна да изтънява и Самуел се огледа наоколо. Майк Роджърс се намираше леко вдясно зад тях. Пакистанецът, изглежда, не го забеляза.

— Самуел! — изкрещя Роджърс.

Пакистанецът погледна по посока на гласа. Роджърс предпазливо се показа иззад леденото си прикритие. Искаше Нанда да е възможно най-близо до него в случай, че успеят да проникнат в силоза.

— Върнете се тук! — извика Роджърс. — Аз ще ви прикривам.

Самуел кимна. Пакистанецът издърпа Нанда и я обви с ръце. Приведе се възможно най-ниско и затича към Роджърс. Генералът се надигна и изстреля няколко залпа към индийците. Светлината на сигналните ракети започваше да избледнява и със спускането на последните димящи останки на земята войниците прекратиха стрелбата. Очевидно искаха да пестят както сигналните ракети, така и амунициите си. Въпреки че Роджърс държеше автоматичното си оръжие насочено към входа, повече изстрели не се размениха. Ледените стени предпазваха мястото дори от вятъра. Над ледената поляна се възцари зловещо спокойствие. Чуваше се единствено скърцането на ботушите на Самуел по леда. Жестокият студ караше голата плът около очите на Роджърс да гори от болка.

Самуел и Нанда достигнаха прикритието на Роджърс. Пакистанецът падна на колене до генерала. Дишаше тежко, докато облягаше Нанда на леда. Младата жена вече не беше в почти кататоничния ступор, в който се намираше допреди малко. Зачервените й очи сълзяха, но Роджърс не можеше да прецени дали това е причинено от мъката й или от студа. Въпреки това тя се оглеждаше наоколо и очевидно осъзнаваше какво става около нея.