Том Кланси - Буферна зона

Шефът на разузнаването натисна аудиобутона. От мъничкия спикер се разнесе писъкът на ветровете. Това сякаш запрати Хърбърт насред Хималаите. Или може би изпитваше нещо друго. Чувството, че е изваден на показ. Звукът се просмука от закрепения към инвалидната количка телефон до апарата на бюрото на Худ. Хърбърт не беше свикнал да работи пред публика. Това не му харесваше.

— Казвай — извика Хърбърт.

— Боб, мисля, че току-що се случи нещо край ядрения силоз — съобщи му полковник Огъст.

Хърбърт стрелна с поглед телефона на Худ. После се вторачи в самия Худ. Хърбърт искаше шефът му да изключи звука на проклетото нещо.

— Говорим за кожата на Майк — процеди Хърбърт през стиснати зъби.

— Вредата вече е нанесена — меко отвърна Худ и кимна към спикера на бюрото си, където пакистанският посланик все още беше на линията. После повиши глас.

— Полковник, каква е ситуацията? — попита той.

— Не съм сигурен, сър — отвърна Огъст. — Чух стрелба и крясъци. След това нищо. Останах на телефона още няколко минути, преди да реша да ви се обадя. Мислех да използвам промеждутъка, за да получа кодовете, в случай че отново се свържа с Майк.

— Полковник, имаше ли някакви индикации, които да посочат кой стреля и по кого? — попита Хърбърт.

— Не — отвърна Огъст. — Преди стрелбата да започне, чух само някой да крещи на останалите да залегнат и да се прикрият. Предполагам, че е бил генерал Роджърс.

— Вие в безопасност ли сте? — попита Хърбърт.

— При нас ситуацията няма промяна.

— Чудесно — каза Хърбърт. — Изчакай така.

Худ се обърна към спикера.

— Господин посланик, чухте ли доклада на полковника?

— До последната дума — отвърна посланик Симатна. — Ситуацията, изглежда, не е никак розова.

— Нямаме достатъчна информация, за да окачествим точно ситуацията — изтъкна Худ. — Съгласен съм с полковник Огъст, че трябва да приготвим кодовете за Майк Роджърс. Може би ако успее да влезе в силоза…

— Не мога да се съглася — прекъсна го Симатна.

— И защо, сър? — попита Худ.

— Почти сигурно е, че групата на генерала е атакувана от индийски войски — каза Симатна.

— Откъде да знаем, че не са пакистански войски, които предпазват силоза? — намеси се Хърбърт.

— Планинските отряди, които наблюдават глетчера, останаха от другата страна на контролираната зона — съобщи му Симатна. — Те са информирани за вашето нахлуване.

— „Нашето“ нахлуване? — възкликна Хърбърт. Дори не се опита да прикрие отвращението си. — В екипа има и пакистанец.

— Но под командването на американски военен офицер — припомни му Симатна.

— А откъде да знаем, че вашите планински отряди се подчиняват на инструкциите? — притисна го Хърбърт.

— Аз гарантирам за това — отвърна Симатна.

Худ се намръщи и прокара палец през гърлото си. Така казваше на Хърбърт да прекъсне започнатата дискусия. Хърбърт предпочиташе да прекъсне живота на посланика. Те се опитваха да спасят страната на този човек от пълно унищожение, а той не си помръдваше пръста, за да помогне да Майк Роджърс.

— Господин посланик — каза Худ, — трябва да приемем, че генерал Роджърс и хората му ще надделеят в тази схватка. След това ще трябва да влязат в силоза възможно най-бързо. Единственият разумен ход е да предоставим кодовете на полковник Огъст.

— Отново повтарям, че не мога да позволя това — отвърна Симатна. — Достатъчно неприятно е, че враговете ни могат да разкрият това стратегическо място. Но поне все още разполагаме с предпазни мерки.

— Какви предпазни мерки? — попита Худ.

— Преместването на ледения блок, разположен на върха на силоза, ще задейства експлозиви с таймер, които се намират в самия люк — обясни посланикът. — Освен ако верният код не бъде въведен в рамките на шестдесет минути, бомбата ще избухне. Ще предизвика серия конвенционални експлозии, които ще унищожат цялата повърхност.

— Ще убият враговете, а силозът ще остане непокътнат — каза Хърбърт.

— Точно така — потвърди посланикът.

— Господин посланик, заплахата от ядрена атака над Пакистан не е отминала — настоя Худ.

— Осъзнаваме го и затова трябва да предпазим нашите силози от разкриване — каза Симатна.

Този коментар привлече вниманието на Хърбърт. Беше привлякъл и това на Худ, ако се съдеше по изражението му. Посланикът току-що беше разкрил, че има и други силози, вероятно в други отдалечени райони. И това не беше случайно. Симатна искаше Оперативният център да го знае, и то сега.