Том Кланси - Дъга Шест

— Мамо! — Паци Чавес се затича от укритието си и прегърна майка си. После двама от новопристигналите бойци на СВС отведоха жените.

— Вега до Команда — обади се Озо.

— Прайс слуша.

— Предай на Шест, че жена му и дъщеря му са в безопасност.

Джон се намираше в каросерията на един камион на път от базата за болницата, за да поеме командването на операцията. Доминго Чавес бе до него. И двамата чуха новината по радиото. Но оставаха още шестима заложници…

Вега подаде радиокомплекта си на Белоу.

— Джон? Тук е Пол.

— Да, докторе. Какво става в момента?

— Дай ми два часа и ще ти ги предам, Джон. Те знаят, че са в капана. Въпросът е само да се поговори с тях. В момента са четирима, всички малко над тридесет, всички въоръжени. Разполагат с шестима заложници. Но аз говорих с водача им и ще мога да се оправя с това момченце, Джон.

— Окей, докторе, при вас сме след десет минути. Какво искат?

— Обичайното — отвърна Белоу. — Искат автобус, който да ги закара някъде.

Джон размисли. Имаше снайперисти, които да ги оправят, щом излезеха навън. Четири изстрела — детска игра.

— Да им го даваме ли?

— Още не. Това ще го проточим малко.

— Добре, докторе, щом така смяташ. Когато дойда, ще ме светнеш малко повече. Край.

— Добре.

Белоу връчи радиото на сержант първи клас Вега, който беше закачил на стената схема на партерния етаж и я оглеждаше.

— Заложниците са тук — показа Белоу. — Обектите са тук и тук. Двама са близнаци, между другото, рижльовци, около тридесетгодишни, въоръжени с АК-47 със сгъваем приклад.

Вега кимна.

— Ясно. Ако трябва да задвижим срещу тях…

— Не, не трябва. Поне аз не мисля така. Водачът им не е убиец, е, поне не иска да бъде такъв.

— Щом казваш, докторе — сви рамене Вега. Явно не бе съвсем убеден.

Но добрата новина беше, че можеха да подхвърлят шепа флеш-бенги от ъгъла и да се задвижат веднага след тях, затапвайки наведнъж четиримата шибалници… но все пак имаше риск да загубят някой заложник, което трябваше да се избегне. Досега Озо не си беше давал сметка колко му стискат топките на този доктор — да отиде сам при четирима въоръжени типове, да говори с тях… и да измъкне просто ей така жената на Кларк. По дяволите! Той се обърна и изгледа току-що пристигналите шестима мъже от СВС. Бяха облечени в черно като неговите хора и готови да се стоварят като лавина, ако се стигнеше до това. Пади Конъли беше извън сградата с неговата торба фокуси. Позицията на лошите беше изолирана и положението беше до голяма степен под контрол. За пръв път през последния час първи сержант Вега можа малко да се отпусне.

— Е, здрасти, Шон — каза Бил Тоуни, разпознал лицето в болницата в Херефорд. — Тежък ден, а?

Рамото на Грейди изискваше хирургическа намеса — беше пронизано от два куршума, единият от които беше счупил дългата кост, спускаща се от рамото до лакътя, и го болеше въпреки упойката, която му бяха били преди десет минути. Шон извърна лице и видя пред себе си някакъв англичанин с вратовръзка. Съвсем естествено го взе за полицай и не отговори нищо.

— Днес си избрал лошо място за игрички, приятел — каза Тоуни. — За твоя информация, в момента се намираш във военната болница в Херефорд. Ще поговорим по-късно, Шон.

Щеше да е много весел ден за всички участници в пиеската, помисли си „Шестицата“. Шосето беше блокирано, а наоколо щъкаха достатъчно полицаи, за да почернее пейзажът от униформите им, плюс бойците от СВС и ДЪГА. Скоро към тях щеше да се добави смесена тълпа от „Шестици“ и „Петици“, пътуващи в момента насам от Лондон, и всички щяха да настояват, че имат законни права, което щеше да предизвика пълна бъркотия, тъй като между правителствата на САЩ и на Обединеното кралство имаше писмено споразумение за статута на ДЪГА, което не беше съставено за ситуация като тази, но пък гарантираше, че шефът на резиденцията на ЦРУ в Лондон също щеше да се появи като официално лице. Тоуни си представи, че може би ще се окаже в положението на укротител в този цирк — и че може би ще му потрябват камшик, стол и пистолет.

Усмири чувството си за хумор с напомнянето, че двама от бойците на ДЪГА бяха загинали и още четирима бяха ранени и сега ги лекуваха в същата тази болница. Печалбата от всичко това беше Шон Грейди, един от най-крайните членове на ИРА-И, за когото току-що започваше гарантираният му доживотен затвор от правителството на Нейно величество. Шон сигурно разполагаше с безкрайно много информация и неговата работа беше да започне веднага да я извлича.