Том Кланси - Дъга Шест

— Охо? И за какво?

— Вкараха ме в надпреварата за командир на ВМХ-1.

— Ще разкарвате Президента? Малой кимна.

— В момента работата я върши Ханк Гудман, но той получи генералска звезда и сега го издигат на друго място. А някой, предполагам, е чул, че съм доста добър.

— Не е дребна работа — каза Нунън.

— Обаче е доста скучно, равно и гладко през цялото време, няма го веселото — въздъхна флотският с малко престорено отвращение. Пилотирането на ВМХ-1 беше чест за всеки старши офицер. — Ще го разбера след две седмици. Ще се радвам да видя американска земя.

— Каква е програмата за утре?

— Преди обед ще тренираме малко проникване на ниско ниво, следобед бумащина. Чака ме цял тон хартия за ВВС. Нали проклетият му хеликоптер е тяхна собственост, добре че поне са така мили да го поддържат и да ми дадат полетен екипаж. Бас държа обаче, че пилотите не самолети не ги карат да го правят. — Тези щастливи копелета просто трябваше да летят, макар че тяхното летене беше почти толкова възбуждащо, колкото състезание по изсъхване на боя или може би маратон по отглеждане на трева.

Чавес все още не беше свикнал с британското чувство за хумор и в резултат сериалите по местните телевизионни станции го отегчаваха. Той обаче разполагаше с кабелна услуга, включваща канала „История“, който му беше станал любим, макар и не за Паци.

— Само една, Динг — каза му тя. Сега, когато беше толкова близо до термина, тя държеше съпругът й да е трезвен винаги, а това означаваше само по една бира на вечер.

— Да, мила.

Колко лесно беше на жените да подтикват мъжете какво да правят и какво не, помисли си Доминго, поглеждайки към празната чаша и чувствайки, че му се ще още една. Много по-велико беше да си пиеш бирата в клуба с приятели и колеги… но сега той вече не се отдалечаваше на повече от петнадесет метра от жена си, освен когато му се наложеше, и тя имаше номера на сигнализатора му, когато не бяха заедно. Бебето се беше смъкнало, каквото и да означаваше това — е, той знаеше, че означава много скорошно раждане, но не и какво точно значи „смъкнало“. И сега това означаваше, че му се полага да пие само по една бира вечер, макар да можеше да бъде трезвен като камък и с три… може би даже с четири.

Двамата седяха в кресла един до друг. Динг се опитваше едновременно да гледа телевизия и да чете разузнавателни документи. Изглежда, че по някакъв начин успяваше, предизвиквайки смаяните погледи на жена си, която четеше някакво медицинско списание и си водеше бележки по полето.

В дома на Кларк не беше много по-различно, въпреки че тук в плейъра беше пъхната видеокасета и сега тя се въртеше.

— Нещо ново в службата? — попита Санди.

„В службата“ — помисли си Кларк. Тя не казваше така, когато се беше завръщал от бойното поле. Не, тогава беше „Добре ли си?“ Винаги задавано с нотка на безпокойство, защото макар той никога — е, почти никога — да не й разказваше за нещата, които е правил на терена, Санди разбираше, че това е по-различно, отколкото да седиш на някое бюро. Така че това беше само поредното потвърждение, че той е станал щабен плъх. „Благодаря ти, скъпа.“

— Не, нищо особено — каза той. — Как е в болницата?

— Една автомобилна катастрофа. Нищо сериозно.

— Как се справя Паци?

— Ще стане много добър доктор, ако се научи да се отпуска малко повече. Но какво пък, аз се занимавам със спешна помощ от двайсет и няколко години, нали? Знае много повече от мен в теоретичната област, но й трябва да научи малко по-добре практическата страна.

— Мислила ли си някога, че можеше да станеш доктор? — попита я мъжът й.

— Предполагам, че можех, но… тогава времето не беше подходящо за това, нали?

— Какво става с бебето? Санди се усмихна.

— Тя е точно както бяха аз, нетърпелива. Стигаш до този момент и просто ти се иска да стане най-после и да се свърши.

— Някакви поводи за тревога?

— Не, доктор Рейнълдс е много добър, а Паци се справя просто чудесно. Само дето аз не съм съвсем сигурна дали съм готова да ставам баба — добави Санди със смях.

— Разбирам те добре, скъпа. По всяко време, а?

— Бебето се смъкна вчера. Това означава, че е съвсем готово.

— Момче ли ще е? — попита Джон.

— Изглежда, така мислят всички, но ще разберем със сигурност, когато се покаже.

Джон изръмжа. Доминго твърдеше, че бебето на всяка цена трябвало да бъде момче, красиво… и двуезично, шефе. добавяше той с хитрата си усмивка. Какво пък, можеше да му се падне и по-лош зет. Динг беше умен, може би един от най-бързо учещите се хора, които бе срещал, бе израсъл от кадрови младши сержант от Единадесети-Браво лекопехотен на армията на САЩ до уважава}! полеви офицер на ЦРУ с магистърска диплома от университета „Джордж Мейсън“… а сега от време на време размишляваше дали да не учи още две години за докторска степен. Може би в Оксфорд, беше споделил с него Динг в началото на тази седмица, ако можел да уреди по някакъв начин свободното си време. Е, това щеше да е истински ритник в задника — един чикано от източен Лос Анджелис с тога от Оксфордския университет! Някой ден можеше да завърши и като директор на разузнаването, и тогава наистина щеше да бъде непоносим. Джон се изкиска, наля си още бира и насочи вниманието си към телевизора.