Том Кланси - Дъга Шест

— Въпросът не е толкова какво, колкото как — отвърна Бил. — Когато работех в Бюрото, говорехме, че ИРА е съставена от най-добрите терористи в света, посветени на делото си, интелигентни и ужасно зли.

— Склонен съм да се съглася с тази преценка. Те са много добре организирани, силно мотивирани идеологически и готови почти на всичко, което би имало сериозно политическо въздействие.

— Как биха погледнали на тази задача?

— Каква по-точно? — попита Дмитрий и Бил му обясни основните идеи.

Руснакът го изслуша учтиво и замислено и накрая каза:

— Това би им допаднало, но рисковете са много големи.

— Какво биха поискали, за да сътрудничат?

— Пари и друг вид поддръжка, оръжия, експлозиви, нещата, които ще им трябват, за да проведат тези операции. Сегашните фракционни борби вероятно се отразяват лошо на организацията им за снабдяване с боеприпаси. Несъмнено това е средството, с което миролюбивата им фракция се мъчи да упражнява контрол над фракцията, която държи насилието да продължава, просто като ограничава достъпа им до складовете с оръжие. Без такъв достъп те не могат да предприемат физически действия и следователно да увеличат собствения си престиж. Поради което, ако им предложите необходимите средства за провеждането на операциите, ще се вслушат много сериозно във вашия план.

— Пари?

— Парите позволяват на човек да си купува разни неща. Фракциите, с които бихме си имали работа, вероятно са отрязани от обичайните си източници на средства.

— В такъв случай, каква сума смяташ, че ще е необходима, Дмитрий? — попита Джон Брайтлинг.

— Няколко милиона долара, бих казал. Най-малко.

— Трябва да бъдем много внимателни в препирането им — предупреди Бил шефа си. — Аз мога да помогна за това.

— Да речем, пет милиона?

— Би трябвало да стигнат — каза Попов след миг размишление. — Плюс психологическата атракция от дърпането на лъва толкова близо до клетката му. Но нищо не мога да обещая. Тези хора взимат решенията си сами, по свои собствени причини.

— — За колко време можеш да уредиш срещата?

— Два дни, може би три, след като пристигна в Ирландия — отговори Попов.

— Купувай билетите — нареди му решително Брайтлинг.

— Един от тях се е пораздрънкал, преди да замине — каза Тоуни. — Казвал се е Рене. Преди да тръгне за Испания се е поразбъбрил пред някаква приятелка. Тя пък изпитала угризения на съвестта и се явила сама в полицията. Французите са я разпитали вчера.

— И? — попита Кларк.

— Целта на акцията е била да освободят Карлос, но не й е казал дали им е била възложена от някого. Всъщност й е казал много малко, въпреки че от разпита е изплувало името на още един от участниците, или поне така смятат френските ни колеги. В момента проучват това име. Въпросната жена… ами, те са били приятели, любовници, и той очевидно й се е доверявал. Явила се е в полицията сама, заради смъртта на холандското момиченце. Парижките вестници раздуха много историята и очевидно това е разтревожило съвестта й. Казала е, че се опитала да го разубеди — не съм сигурен дали мога да вярвам на това — и че той й отвърнал, че ще си помисли. Очевидно не е размислил, но французите в момента се чудят дали някой не се е отказал. Привикват обичайните заподозрени за разговор. Може и да се натъкнат на нещо — завърши обнадежден Тоуни.

— И това ли е всичко? — попита Кларк.

— Всъщност никак не е малко — отбеляза Питър Ковингтън. — Много повече е от това, с което разполагахме вчера, и дава възможност на френските ни приятели да тръгнат по други следи.

— Може би — съгласи се предпазливо Чавес. — Но защо все пак излизат? Кой пуска тези копелета да действат?

— Нещо от другите два инцидента? — попита Кларк.

— Нито трошичка, дявол го взел! — отвърна Тоуни. — Германците са преровили всичко. Забелязани са коли, влизащи и излизащи от дома на Фюрхтнер и Дортмунд, но тя е била художничка и това спокойно са можели да бъдат купувачи на картините й. Във всеки случай, липсват каквито и да е описания на коли, камо ли регистрационни номера. Този случай е приключил, освен ако някой не отиде в полицията и не направи изявление.

— Познати съмишленици? — попита Ковингтън.

— Всички са разпитани от БКА, без резултат. Ханс и Петра не са били от много разговорливите. Същото важи и за Модел. — Тоуни махна с ръце обезсърчен.

— Усещам го, Джон — каза Чавес. — Надушвам го.

— Съгласен съм — кимна Ковингтън. — Но номерът е да го напипаме.