Том Кланси - Дъга Шест

— Някакъв напредък, Бил?

— Не много — отговори Тоуни. — Испанците са идентифицирали двама от терористите като баски сепаратисти и французите смятат, че са различили един свой гражданин, но това е всичко. Предполагам, че бихме могли да помолим Карл ос за информация, но се съмнявам, че ще се съгласи да сътрудничи… а и той може да не е наясно кои бяха тия педерасти.

— Да — каза Кларк. — Знаеш ли, Динг е прав. Един такъв инцидент можеше да се очаква, но три за толкова кратък срок, откакто сме тук, изглеждат много. Дали е възможно някой преднамерено да им отвързва каишките, Бил?

— Предполагам, че е възможно, но кой би го направил… и защо би го правил? — попита на свой ред Тоуни.

— Да се върнем малко. Задръж засега на частта „кой“. Кой има такава възможност?

— Някой, който е имал достъп до тях през 70-те и 80-те години… това означава някой, който е вътре в движението, или някой, който ги е контролирал, „влияел“ им е, тоест някой отвън. Това би означавало някой от типа на КГБ. По презумпция този юнак би трябвало да им е бил познат, да е разполагал с възможности да се свърже с тях и по този начин да може да ги активизира.

— И трите групи се оказаха силно идеологически…

— Точно затова свръзката им би трябвало да е някой бивш… или може би все още действащ?… офицер от КГБ. Някой, комуто са вярвали… нещо повече: авторитет, който те са признавали и зачитали. — Тоуни отпи от чая си. — А това означава офицер от разузнаването, вероятно с доста висок чин, с когото са работели едно време, някой, който е контактувал с тях по време на обучението им и докато са получавали поддръжка от Източния блок.

— Германец, чех, руснак?

— Руснак — отвърна Тоуни. — Не забравяй, че КГБ позволяваха на колегите си от другите страни от Източния блок да работят само под прякото им ръководство… Принципът „стой настрана“ в тези отношения винаги е бил тънък при тях, Джон. И той беше предназначен повече за собственото им удобство, отколкото за нечие друго. „Прогресивните елементи“ и други глупости. Обикновено ги тренираха край Москва, а после ги разквартируваха по явки в Източна Европа, главно в Източна Германия. След като ГДР се срина, се сдобихме с доста материал от старата източногерманска ЩАЗИ. В момента няколко мои колеги в Сенчъри Хауз преравят информацията. Това ще отнеме време. За съжаление, тя така и не е била компютъризирана, нито обвързана с препратки. Финансови проблеми — обясни Тоуни.

— Защо не се обърнем направо към КГБ? По дяволите, та аз съм се срещал с Головко!

Тоуни не знаеше това.

— Майтапиш се!

— Как смяташ, че двамата с Динг успяхме да проникнем толкова бързо в Иран под руско прикритие? Да не мислиш, че ЦРУ може да организира такава операция, Бил? Не, Головко го уреди, а двамата с Динг бяхме в кабинета му преди да отлетим към Техеран.

— Е, ами щом можеш, защо не опиташ?

— Трябва да получа пълномощия от Лангли.

— Мислиш ли, че Сергей ще ни съдейства?

— Не съм сигурен — призна Джон. — В най-добрия случай шансовете са равни. Но преди да направя такова нещо, трябва да имам добра представа какво точно искам. Това не е риболов. Трябва да бъде добре насочено.

— Мога да проверя с какво разполагаме като име на офицер от разузнаването, който да е работил с тях… Проблемът е, че няма да е истинско име, нали?

Кларк кимна.

— Вероятно не. Знаеш ли, трябва да се помъчим да спипаме някой от тези хора жив. Малко е трудно да разпитваш труп.

— Такава възможност досега не ни се е отваряла — изтъкна Тоуни.

„А дори и да хванем някой жив, можем ли да сме сигурни, че знае това, което ни е необходимо?“ — помисли си Кларк. Но все отнякъде трябваше да се започне.

— Берн беше банков обир — продължи Тоуни. — Виена беше опит за похищение, а според това, което каза хер Остерман, онези са търсели нещо, което не съществува — частни компютърни кодове на „вътрешни лица“ в международната търговска система. Най-пресният инцидент приличаше много на нещо от 70-те години.

— Окей, два от трите случая бяха свързани с пари — съгласи се Кларк. — Но се предполага, че и в двата случая терористите бяха идеологически, нали?

— Точно така.

— Откъде тогава този интерес към парите? В първия случай, добре, може би си беше чист обир. Но вторият беше по-сложен… е, сложен и тъп едновременно, нали търсеха нещо, което не съществува, но като хора, действащи по идеологически мотиви, те не са могли да го знаят. Бил, някой им е казал да го потърсят. Не са го измислили сами.