Том Кланси - Дъга Шест

— Иска да знае защо го карам да прави тези неща.

— Това е проблемът с „призраците“. Винаги искат да знаят. Той си мисли какво ли ще стане, ако започне някоя акция и вземат, че заловят някого. Много често те се разпяват като шибани канарчета, щом ги натикат в дранголника. Ако някой го посочи, е загубен. Признавам, че е малко вероятно, но е възможно, и затова „призраците“ са обучени да бъдат предпазливи.

— Ако се наложи да го разкараме? Нова гримаса.

— С такова нещо трябва много да внимаваш. Може да е оставил някое пакетче при приятел. Не може да се разбере дали го е направил, но аз бих приел, че е. Както ти казах, те са обучени да бъдат предпазливи. Тази операция съвсем не е безрискова. Знаехме го още когато я започнахме. Докъде сме стигнали с техническите…

— Много близо. Изпитателната програма се движи добре. Още някой месец и ще знаем всичко, което ни трябва.

— Добре. Единственото, което ми остава, е да получа договора със Сидни. Ще летя утре. Тези инциденти няма да навредят.

— С кого ще работиш там?

— Австралийците си имат своя СВС. Смята се, че е малка… много добре обучени, но с най-новото оборудване не са много наясно. Това е въдичката, която смятам да използвам. Нося им това, което им трябва, срещу цена — подчерта Хенриксен. — Я пусни пак касетата, оная с испанската работа…

Джон стана от бюрото си, вкара касетата и я пренави до началото на излъчения телерепортаж. Показваше как щурмовият екип дебаркира с въжета от хеликоптера.

— По дяволите, това го бях изпуснал! — призна експертът.

— Кое?

— Трябва ни пълният вариант на записа, но това не ми прилича на полицейски вертолет. Това е „Сикорски“ Н-60.

— Е, и?

— Е, и, шейсетиците никога не са били предназначени за гражданска употреба. Виж как са намацали ПОЛИЦИЯ на едната страна! Това е камуфлаж. Това не е полицейски хеликоптер, Джон. Военен е… и след като има сонда за презареждане — добави той и посочи — значи е за специални операции. Това означава ВВС на САЩ, човече! И също така ни подсказва къде е базата на тези хора…

— Къде?

— В Англия! Въздушните сили имат специално оперативно крило, базирано в Европа: част в Германия, част в Англия… МН-60К, мисля че това е версията на хеликоптера. Предназначен е за издирване и спасяване на личен състав при бойни условия и за транспортиране на хора на специални места за специални задачи. Ей, твоят приятел Попов е прав! Наистина има специален екип, който се справя с тия неща, и тези хора имат американска поддръжка, ако не и много повече. Въпросът е, кои по дяволите са те?

— Това важно ли е?

— Потенциално, да. Ами ако австралийците се обърнат към тях с молба да им помогнат за работата, която аз се опитвам да поема, Джон? Това може да прецака всичко.

— Ти разшавай твоите връзки. Аз ще задвижа моите.

Питър имаше вече шестима приятели в центъра за лечение. Само двама от обектите все още се чувстваха достатъчно добре, за да останат в общото спално с анимационните филмчета и уискито, и Килгор прецени, че ще останат тук до края на седмицата — до такава степен кръвта им беше пълна с антитела на „Шива“. Беше странно как болестта поразява различните хора по толкова различни начини, но нали всеки има различна имунна система. Точно затова някои хора заболяваха от рак, а други — не, въпреки тютюнопушенето и други форми на самонасилие.

Като се изключеше това, нещата вървяха по-леко, отколкото беше очаквал. Предполагаше, че това се дължи на силните дози морфин, които направо ги бяха вдървили. Това беше относително ново откритие за медицината — че всъщност максимална безопасна доза за обезболяващите не съществува. Ако пациентът продължава да изпитва болка, можеш да му дадеш още, докато болката не спре. Дозировките, които можеха да предизвикат прекъсване на дихателната система при здрави хора, се оказваха напълно безопасни при хора с големи болки, и това правеше работата му много по-лека. Всяка машина за впръскване на дрога имаше бутон, който обектите можеха да натиснат, ако имаха нужда, и така те се обслужваха сами с лекарства и изпадаха в кротка забрава, което също правеше нещата много по-безопасни за персонала. Те само окачваха шишета с хранителен разтвор по системите, проверяваха дали иглите са си на мястото и по възможност отбягваха да се докосват до пациентите. По-късно днес целият персонал щеше да се инжектира с Ваксина Б, за която се предполагаше, че ще ги предпази от „Шива“ с висока степен на вероятност — Стив Берг твърдеше, че е 98 до 99 процента. Всички обаче знаеха, че това не е същото като 100 процента, и затова предпазните мерки щяха да продължат да се спазват.