Том Кланси - Зъбите на тигъра

Обаче нищо не можеше да се направи. Започна да бърбори нещо за изпращане на дрехите на химическо чистене. Доминик и Брайън само се спогледаха. Имаха ужасно окаян вид.

— Няма нищо — каза Доминик на английски. Беше забравил всичките си италиански клетви. — Няма загинали.

Салфетките не можаха много да помогнат. Може би работата щеше да свърши добро химическо чистене. В „Екселсиор“ сигурно имаха такова, а ако нямаха, вероятно имаше наблизо. Няколко души погледнаха към тях — едни с ужас, а други развеселени, така че лицето му беше запомнено толкова добре, колкото и дрехите. Когато келнерът засрамен се оттегли, агентът от ФБР попита:

— Добре де, а сега какво?

— Да пукна, ако знам — отвърна Брайън. — Случайността не беше в наша полза.

— Благодаря за откритието, глупако — озъби се Доминик.

— Ей, не забравяйте, че аз съм още тук — каза им Джак.

— Младши, ти не можеш… — Обаче Джак рязко го прекъсна.

— Защо, по дяволите, да не мога? — попита спокойно той. — Толкова ли е трудно?

— Не си обучен! — каза му Доминик.

— Това не ти е да играеш голф на поляната.

— Ами… — рече отново Брайън.

— Така ли? — настоя Джак.

Доминик извади писалката от джоба си и му я подаде.

— Завърташ острието и го мушваш в задника, нали така?

— Готова е за употреба — потвърди Енцо. — Обаче внимавай, за Бога.

Вече беше 1:21. Мохамед Хасан изпи чашата с вода и си наля още. Скоро Махмуд щеше да бъде тук. Защо трябва да прекъсва такава приятна среща? Сви рамене и стана, отправяйки се към мъжката тоалетна, от която имаше приятни спомени.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Брайън.

— Той е от лошите, нали? Колко време трябва на това нещо да подейства?

— Около тридесет секунди, Джак. Мисли с главата си. Ако моментът не е подходящ, оттегли се и го остави да си върви — каза му Доминик. — Това не е игра, човече.

— Знам. „По дяволите, и татко го е правил един-два пъти“, каза си той. За да е сигурен, спря един келнер и го попита къде е мъжката тоалетна. Човекът му посочи и Джак се отправи нататък.

Имаше обикновена дървена врата със символичен знак на нея вместо думи поради международната клиентела на „Джовани“. „Ами ако вътре има повече от един човек?“, запита се той.

Тогава ще се откажеш, глупако.

Добре…

Влезе вътре. Имаше още някакъв човек, който си бършеше ръцете, обаче той излезе и Райън остана сам с 56MoHa, който тъкмо си вдигаше ципа и се канеше да се обърне. Джак извади писалката от джоба на сакото си и завъртя върха, за да се покаже иглата на спринцовката. Устоя на инстинктивното желание да провери с пръст дали е достатъчно остра, казвайки си, че подобно нещо едва ли ще е много разумно, и като мина покрай застаналия с гръб към него човек, както му бяха казали, свали надолу ръката си и го бодна право в левия хълбок. Очакваше да чуе как газовият заряд се задейства, но не чу нищо.

Мохамед Хасан ал Дин подскочи от внезапната остра болка и се обърна да види младия човек, който изглеждаше най-обикновено… Момент, беше виждал това лице в хотела…

— Извинявай, че се блъснах в теб, приятел.

Начинът, по който го каза, запали предупредителна лампа в съзнанието му. Беше американец и се беше блъснал в него. Беше почувствал убождане в хълбока и…

А той беше убил евреина тук…

— Кой сте вие?

Джак беше преброил някъде до петнадесет и изведнъж му се прииска да се направи на важен…

— Аз съм човекът, който току-що те уби, 56MoHa — отвърна спокойно той.

Лицето на човека доби хищнически, заплашителен вид. Бръкна с дясната си ръка в джоба, извади оттам нож и изведнъж положението стана съвсем сериозно.

Джак инстинктивно отскочи назад. Лицето на терориста беше самият образ на смъртта. Той отвори сгъваемия си нож и го насочи към гърлото на Джак. Вдигна нагоре ножа, пристъпвайки крачка напред, но…

Ножът падна от ръката му… той я загледа учуден и пак вдигна очи… — или по-скоро се опита. Главата му не се движеше. Краката не го държаха. Политна напред. Коленете му се удариха болезнено в земята и той падна напред, обръщайки се на лявата си страна. Очите му продължаваха да са отворени, а лицето гледаше нагоре към металната плочка, залепена на дъното на уринатора, откъдето Грийнголд се беше опитал да вземе пакетчето, преди да…

— Привет от Америка, 56MoHa. Опита се да се бъзикаш с неподходящи хора. Надявам се, че в ада ще ти хареса, приятел. — С периферното си зрение видя една сянка да се приближава до вратата и моментното увеличаване и намаляване на светлината, когато тя се отвори и отново се затвори.