Том Кланси - Червеният заек

Той наистина беше дал на службите за сигурност изобилни данни. Най-често внедрените агенти биваха разкривани по характера на разузнавателните сведения, които предаваха. Обикновено до въпросните сведения имаха достъп ограничен кръг хора и служители на МИ-5 щяха да наблюдават всичките, докато някой от тях не предприемеше необясними действия. Тогава щяха да проследят кой ще се появи на явката, за да прибере пакета, и така щяха да установят самоличността на човека от КГБ и с един куршум да убият два заека, тъй като се предполагаше, че въпросният служител разполага с по-голяма агентурна мрежа. В крайна сметка тези разкрития щяха да помогнат за нейното разплитане. Преди да се насочат към главния обект, щяха да закопчаят някой от по-незначителните агенти, за да не разбере КГБ как е бил пипнат най-важният. По този начин щяха да защитят първоизточника Олег Зайцев. Контрашпионажът не отстъпваше по интригантство на средновековните съдилища и играчите го харесваха или ненавиждаха именно заради неговата заплетеност, на която обаче се дължеше и голямото удовлетворение от залавянето на някое наистина Лошо момче.

— Какво става с папата?

— Както те информирах онзи ден, изпратили сме екип в Рим, за да се погрижи — отговори Кингшот. — В действителност не знаем почти нищо, а и не можем да направим много, но ще опитаме всичко, което е по силите ни, базирайки се на сведенията, които ни предостави, Олег.

— Това е добре — каза беглецът с надеждата, че усилията му не са били напразни.

Всъщност мотивът му да избяга не беше свързан с намерението да разкрие съветските агенти на Запад. Той го правеше, за да подсигури собственото си положение в новия си дом и, разбира се, заради парите, които щеше да получи в замяна на предателството към Родината. Главното му съображение беше да спаси живота на папата.

Вторник сутринта Райън спа до по-късно от обичайното и се надигна от леглото в осем часа със съзнанието, че трябва да си отпочине добре преди решителния ден. Без съмнение това щеше да му е от полза.

Шарп и останалите вече бяха на крак.

— Нещо ново? — попита Джак, докато влизаше в столовата.

— Получихме радиостанциите — уведоми го Шарп. Райън веднага ги забеляза на масата. — Отлични са. От същия модел, който използват вашите хора в Сикрет Сървис. Производителят е „Моторола“, нова марка с чудесни качества. Също слушалки и минимикрофони за ревери.

Райън ги огледа. Слушалките бяха пластмасови и почти незабележими.

— А батерии?

— Нова марка и по две резервни за всяка радиостанция. Нейно величество се е погрижила.

— Значи, никой не може да ни подслушва и ние спокойно ще обменяме информация — каза Райън. Това бе още една добра новина измежду огромната купчина лоши. — Какви са плановете за днес?

— Отиваме пак на площада за допълнителен оглед и с надеждата да мернем нашия приятел Строков.

— И ако той се появи? — попита Райън.

— Ще го проследим до мястото, където е отседнал, и ще видим дали има начин да си поговорим с него довечера.

— И никакви крайности, само ще поговорим?

— А ти как смяташ, сър Джон? — отвърна Шарп с леден поглед.

„Май наистина си готов да предприемеш нещо крайно, господин Шарп“ — помисли си Райън, без да посмее да изрече мнението си на глас. Вярно, че копелето беше убиец, при това многократен, а британците, които се славеха със своята цивилизованост, при всичките добри маниери и възпитание от световна класа, знаеха как да си свършат работата. Джак обаче не бе сигурен, че може да стигне дотам. Явно тия момчета не страдаха от неговите задръжки. Райън реши, че ще го преживее, стига да не му се налага лично да натисне спусъка. Освен това щяха да дадат отначало възможност на копелето да реши дали е готов да избяга от страната си. По-добре говорещ беглец, отколкото мълчалив труп.

— Няма ли да се вдигне шум?

Шарп поклати глава.

— Не. Той е убиецът на Георги Марков, забрави ли? Винаги може да излезем с номера, че правосъдието на Нейно величество го издирва.

— Ние не одобряваме убийствата у дома, Джак — намеси се Спароу. — Наистина ще е голямо удовлетворение за нас да го накараме да отговаря за деянията си.

— Добре — съгласи се Райън.

Щеше да го преживее. Освен това беше сигурен, че баща му би одобрил всичко това. Беше самата истина.

През останалата част на деня те се правиха на туристи и изпробваха радиостанциите. Оказа се, че радиостанциите работеха и вътре в базиликата, и извън нея. Имаше също идеална връзка между вътрешността и площада въпреки масивните каменни стени. Всеки от тях се идентифицираше чрез собственото си име. Беше по-разумно, отколкото да използват номера или измислени имена, тъй като трябваше да ги запаметят и да си създадат допълнително главоболие за и бездруго трудната мисия. През цялото време се озъртаха за Борис Строков, надявайки се на чудо със съзнанието, че понякога чудеса наистина ставаха. Имаше хора, които печелят от лотарията — в Италия също, да не говорим за ежеседмичните залагания на футбол. Случваше се наистина, но не и през този ден.