Том Кланси - Червеният заек

— Да, Мик. Надявам се след това да оценим по достойнство онова, което вършат — намеси се Рей Стоун и всички около масата се съгласиха с него.

— Джон — обърна се Райън към Спароу, — натоварен си с най-отговорната задача, да откриеш копелето.

— Върхът! — отвърна Спароу. — Всичко, което трябва да направя, е да изнамеря сред пет хиляди лица онова, което търсим, а то може да не се появи дори. Направо върхът! — повтори шпионинът.

— Какво ще използваш?

— Имам три камери „Никон“ и добра колекция от обективи. Утре ще купя и бинокъл. Само да намеря подходящо място за наблюдение. Височината на парапета ме притеснява. Има около трийсет метра между основата на колоните и площада, които няма да виждам, момчета. Но това е положението.

— Нямаме друг избор — съгласи се Джак. — От земята пък няма да видим нищо.

— Това е най-големият ни проблем — каза Спароу. — Най-добре щеше да е по двама души от двете страни с бинокли. Но не ни достигат хора, а не можем да искаме помощ от службата за охрана на Ватикана.

— Нямаше да е зле да помогнат, но…

— Но не е желателно целият свят да научи за Заека. Да, разбирам много добре.

— Животът на папата е на второ място пред това съображение. Не е ли върхът? — изсумтя Райън.

— А колко струва сигурността на страната ти, сър Джон, а също и на нашата? — попита Кинг риторично.

— Повече от живота му — отговори Райън. — Да, знам, но това не означава, че ми харесва, нали така?

— Досега убивали ли са някой папа? — попита Шарп.

Никой не знаеше отговора.

— Доколкото си спомням, веднъж е правен опит. Швейцарските гвардейци го обградили с телата си, за да го опазят. Повечето били избити, но папата се отървал жив — каза Райън, припомняйки си, че беше чел за това в „Сейнт Матю“, май че в четвърти курс.

— Чудя си дали въобще ги бива за нещо тия швейцарци — каза Стоун.

— Не са малко на брой. А освен това са яко мотивирани. Въпрос на обучение — намеси се Шарп. — Това е разликата между цивилния и войника — обучението. Момчетата в цивилни дрехи вероятно са добре информирани, но ако носят пистолети, доколко имат право да ги използват? Все пак работят за Църквата. Вероятно не са обучени да убиват хора.

— Сещам се за оня тип, който изскочи от тълпата и стреля срещу кралицата пред парламента, ако не се лъжа — припомни си Райън. — Някакъв офицер от кавалерията на кон се намираше наблизо. Учудих се, че не съсече със сабята си оня задник. Аз поне щях да постъпя така.

— Парадна сабя, само за церемониални цели. С нея не може да се отреже и студено масло — обясни Спароу, — но той почти премаза копелето с коня си.

— От Сикрет Сървис го оставиха да лежи на мястото. Вярно, че пищовът бе зареден с халосни патрони — продължи Райън, — но всичко изглеждаше като истинско, а Нейно величество запази пълно самообладание. Аз на нейно място щях да напълня гащите.

— Предполагам, че Нейно величество се е възползвала от съответното приспособление в Уестминстърския дворец. Тя разполага със собствена тоалетна там, нали знаеш? — уведоми Кинг американеца.

— Оказа се, че е бил душевно болен — намеси се Шарп. Но като на всеки англичанин сърцето му изстина, докато гледаше кадрите по телевизията. Той също се бе учудил, че лудият остана жив. Ако някой от йомените от Кулата се бе случил наблизо, без съмнение щеше да го забоде с бойната си пика за паважа като пеперуда в класьор. Явно Господ бдеше над глупаците, пияниците и децата. — Ако Строков се появи и стреля, как мислиш, че ще реагират италианците?

— Можем само да се надяваме да му видят сметката — каза Кинг.

„Тури му пепел“ — помисли си Джак. Професионалистите нямаха право да защитят папата, а местните келнери и търговци можеха да пребият мизерника до смърт. Тази история щеше да грабне вниманието на зрителите на нощния новинарски блок на телевизия Ен Би Си.

В Манчестър Заекът и семейството му тъкмо се бяха насладили на поредната великолепна вечеря, приготвена от госпожа Томсън.

— Как се хранят обикновените английски работници? — попита Зайцев.

— Не толкова добре, както тук — призна Кингшот. За него поне важеше с голяма сила. — Но ние се грижим за гостите си, Олег.

— Достатъчно ли е това, което ви съобщих за МИНИСТЪРА — бе следващият въпрос. — Казах ви всичко, което знам.

Службата за сигурност бе изцедила мозъка му същия ден следобед, разчепквайки всеки отделен факт най-малко по пет пъти.

— Предостави ни изключително полезна информация, Олег Иванич. Благодарим ти.