Том Кланси: Ловът на „Червения октомври“

— Другари! Нашите заповеди гласят, че ние трябва да извършим последна проверка на новата ни, безшумна двигателна система. Ние трябва да се отправим на запад, покрай северния бряг на Норвегия — марионетката на американския империализъм, след това да завием югозападно към Атлантическия океан. Ще преминем през всички империалистически сонарни мрежи и няма да бъдем засечени. Това ще бъде един истински изпит за нашата подводница и нейните възможности. Наши кораби, участващи в голямото учение, също ще се опитват да ни открият и в същото време да побъркат арогантните империалистически флотилии. Нашата задача преди всичко е да не позволим на никой да ни засече. Ще дадем на американците урок за съветската техника, който те никога няма да забравят. Заповедите ни са да продължим на югозапад, да се промъкнем покрай американския бряг, да предизвикаме и разгромим най-новите им и най-добри противолодъчни подводници. Ще изминем целия път до братската социалистическа Куба и ще станем първият кораб, който ще използва новата и свръхсекретна база за ядрени подводници, която изграждаме в продължение на две години на южния бряг на Куба, точно под империалистическите носове. Военноморски съд за попълване на запасите е вече на път, за да се срещне там с нас.

— Другари! Ако успеем да достигнем Куба, без империалистите да ни засекат, а ние ще го направим, офицерите и матросите на „Червения октомври“ ще получат една седмица, цяла една седмица отпуск на брега, за да посетят нашите братски социалистически другари от красивия кубински остров. Аз съм бил там, другари, и вие ще откриете, че той е същият, какъвто го описват в книгите — един рай от топъл вятър, палмови дървета и другарско, сърдечно и приятелско отношение. — Под „отношение“, Рамиус имаше предвид жени. — След това всички ние ще се завърнем в Родината по същия маршрут. Разбира се, дотогава империалистите ще са узнали от дебнещите си шпиони и страхливи разузнавателни самолети кои и какво сме ние. Целта е да го разберат, защото по обратния си път ние отново ще трябва да се крием. Това ще научи империалистите, че не трябва да подценяват мъжете от Съветския военноморски флот, че ние можем да се приближим до бреговете им в избрано от нас време и че трябва да уважават Съветския съюз.

— Другари! Това първо плаване на „Червения октомври“ ще остане паметно!

Рамиус вдигна поглед от предварително подготвената си реч. Дежурните в командната кабина си разменяха усмивки. Не се случваше често на съветски моряк да се разреши да посети друга държава, а посещение с ядрена подводница на чужда страна, макар и съюзница, беше почти безпрецедентно. Освен това за руснаците Куба беше екзотична колкото и Таити — една обещаваща земя на бели пясъчни брегове и страстни момичета. Рамиус мислеше различно. Беше чел статии в „Красная звезда“ и други държавни вестници за прелестите на службата в Куба. А беше и ходил там.

Рамиус смени листовете в ръцете си. Беше им съобщил добрите новини.

— Другари! Офицери и матроси на „Червения октомври“! — продължи той с лошите новини, които бяха очаквани от всички. — Тази ни мисия няма да бъде лесна. Тя ще иска да напрегнем всичките си сили. Ние ще трябва да пазим пълно радиомълчание и оперативните ни действия трябва да бъдат безпогрешни. Награди получават само тези, които ги заслужават. Всеки офицер и всеки моряк на борда, от командира до последния матрос, трябва да изпълнят социалистическия си дълг, и то да го изпълнят добре. Ще успеем, ако работим заедно, като другари, каквито са новите съветски хора. Вие, млади другари, които излизате за пръв път в морето, слушайте офицерите си, мичманите и старшините! Научете добре задълженията си и ги изпълнявайте точно. На този кораб няма незначителни работи, нито незначителни отговорности. Животът на всеки един зависи от всички останали. Изпълнявайте задълженията и заповедите си и когато завършим това пътуване, вие ще сте станали истински съветски моряци. Това е всичко. — Рамиус вдигна палеца си от комутатора на микрофона и го постави обратно в гнездото му. Нелоша реч, реши той — голяма примамка и яка тояга.

Отзад в кухнята един старшина стоеше неподвижен, стиснал комат топъл хляб, и се взираше с недоумение в окачения на стената високоговорител. Заповедите им май не трябваше да бъдат тези, а? Да не би плановете да са се променили? Мичманът се върна към задълженията си, като се хилеше и се кискаше на перспективата за една седмица в Куба. Беше чувал много истории за Куба и кубинските жени и гореше от нетърпение да провери дали са верни.