Том Кланси: Ловът на „Червения октомври“

— И така, Иван, какво, предполагаш, ни разпореждат заповедите? — попита Рамиус театрално.

— Да изпълним дълга си, другарю капитан — усмихна се Путин.

— Точно така! — Рамиус счупи восъчния печат върху плика и измъкна оперативната заповед, написана върху четири страници. Прочете я бързо. Не беше сложна.

— И така, трябва да започнем патрулирането си в квадрат 54–90 и да се срещнем с ударната подводница „В. К. Коновалов“ — това е новият кораб на капитан Туполев. Познаваш ли Виктор Туполев? Не? Виктор ще ни охранява от империалистическите натрапници, а ние ще извършим четиридневно прехващане на цели и занятие по проследяване, като той ще ни преследва, ако може — изсмя се Рамиус. — Момчетата от отдела за ударни подводници все още не са измислили как да засекат новата ни задвижваща система. Е, нито пък американците. Трябва да ограничим операциите си в кръстосване на квадрат 54–90 и тези непосредствено до него. Това би трябвало да направи задачата на Виктор по-лесна.

— Но ти нали няма да му позволиш да ни открие?

— Разбира се, че не — изсумтя Рамиус. — Да му позволя? Едно време Виктор ми беше ученик. На врага не трябва да се дава нищо, Иван, дори и на учение. Империалистите със сигурност няма да го направят. Докато се опитва да ни открие, той ще практикува откриване на техни ракетни подводници. Според мен той ще има значителен шанс да установи местоположението ни. Учението е ограничено в границите на девет квадрата от четиридесет хиляди квадратни километра. Ще видим какво е научил, откакто служеше с нас — ах, забравих, ти не беше с мен тогава. Беше, когато командвах „Суслов“.

— Да не би да си разочарован?

— Не, не съвсем. Четиридневното учение с Коновалов ще бъде интересно развлечение. „Копеле — каза той на себе си, — знаел си предварително точно какви са заповедите, а познаваш и Виктор Коновалов, лъжец такъв.“ Време беше.

Путин допуши цигарата и допи чая си, преди да стане.

— Е, пак ми е разрешено да наблюдавам майстор капитан в действие — как си играе с едно клето момченце. — Обърна се и тръгна към вратата. — Мисля…

Рамиус ритна крака му точно когато отстъпи от масата. Путин падна назад, а Рамиус скочи и сграбчи главата на замполита в силните си моряшки ръце. Капитанът тласна врата му към острия, облицован в метал, ъгъл на масата в каюткомпанията. Попадна право в целта и в същия миг натисна гръдния кош. Но това беше ненужно — вратът на Иван Путин се счупи с неприятен пукот на кости и гръбначният стълб се скъса при втория шиен прешлен като при идеално свършена от палач работа.

Замполитът нямаше време да реагира. Връзката на нервите на тялото под врата му с контролираните органи и мускули беше мигновено прекъсната. Путин се опита да извика, но устата се отвори и затвори, без да издаде звук, изпускайки единствено последния въздух от белите дробове. Опита се да поеме въздух като риба на сухо, но не успя. Очите му се вдигнаха нагоре към Рамиус, широко отворени от изненада — в тях нямаше болка или чувства, а единствено изненада. Капитанът го пусна внимателно на пода.

Рамиус видя как лицето му се проясни от признателност и след това потъмня. Посегна да провери пулса на Путин. Изминаха точно две минути, преди сърцето напълно да спре. Когато Рамиус се увери, че замполитът е мъртъв, взе чайника от масата и разля около две чаши по пода, внимавайки няколко капки да пръснат по обувките на мъжа. След това изправи тялото до масата и отвори рязко вратата.

— Другарят Петров веднага в каюткомпанията!

Медицинската служба се намираше само на няколко метра към задната част на кораба. Петров влезе след секунди, придружен от Василий Бородин, който беше притичал от командната кабина.

— Подхлъзна се на пода, където бях разлял чая си — дишаше тежко Рамиус, преструвайки се, че масажира усърдно сърцето на Путин. — Опитах се да го задържа, но той удари главата си в масата.

Петров избута капитана встрани, обърна тялото и скочи върху масата, за да коленичи до него. Разкъса ризата и провери очите на Путин. Зениците бяха широко отворени и неподвижни. Лекарят опипа главата и след това ръцете му слязоха надолу към врата. Спряха и го изследваха внимателно, след което лекарят поклати бавно глава.

— Другарят Путин е мъртъв. Вратът му е счупен. — Отдръпна ръцете си от врата и затвори очите на замполита.

— Не! — извика Рамиус. — Той беше жив само допреди няколко минути — хълцаше командирът. — Вината е моя! Опитах се да го хвана, но не успях. Моя е вината! — строполи се той в един стол и скри лице в ръцете си. — Моя е вината! — изкрещя, клатейки яростно глава и давайки си вид, че се опитва да възстанови самообладанието си. Представлението беше напълно убедително.