Том Кланси: Ловът на „Червения октомври“

„Червения октомври“ се изпълни с шума на въздуха, изтласкван през отворените отверстия в горната част на баластните резервоари, и на водата, нахлуваща през дъното на резервоарите и изтикваща въздуха навън. Това беше продължителен процес, защото подводницата разполагаше с много такива резервоари и всеки един от тях беше разделен от безброй клетъчни екрани. Рамиус нагласи лещите на перископа и видя как черната вода бързо се превърна в пяна.

„Червения октомври“ беше най-големият и хубав кораб, който Рамиус някога беше командвал, но имаше един недостатък. Беше снабден с огромна двигателна сила и нова задвижваща система, която, надяваше се той, щеше да обърка подобните американски и съветски подводници, но беше толкова огромен, че променяше дълбочината си трудно като парализиран кит. Изплуваше бавно и още по-бавно потъваше.

— Перископът е под вода! — Рамиус се отдръпна от инструмента след достатъчно дълго изчакване. — Приберете го!

— Преминаваме четиридесет метра — отбеляза Камаров.

— Изравнете при сто метра — погледна Рамиус екипажа си. Първото потапяне можеше да накара дори опитни мъже да потръпнат, а половината от екипажа бяха селски момчета, дошли направо от тренировъчния лагер. Корпусът пращеше и скрибуцаше под налягането на обкръжаващата го вода и тези звуци бяха нещо, с което те трябваше да свикват. Някои от младоците бяха пребледнели, но се държаха устойчиво на краката си.

Камаров започна изравняването на определената дълбочина. Рамиус наблюдаваше с гордост, каквато би изпитвал към собствения си син, как лейтенантът прецизно издава необходимите заповеди. Той беше първият офицер, когото Рамиус бе вербувал. Моряците в командната кабина изпълняваха заповедите енергично и след пет минути подводницата забави спускането си на деветдесет метра и през следващите десет се успокои, докато съвсем спря на сто метра дълбочина.

— Добре изпълнено, другарю лейтенант. Добре си се научил. Намалете скоростта на една трета. Операторите на сонара да слушат с всички пасивни системи. — Рамиус се обърна и излезе от командната кабина, като направи знак на Путин да го последва.

Така започна всичко.

Рамиус и Путин тръгнаха към каюткомпанията в задната част на подводницата. Капитанът отвори вратата пред замполита, пропусна го вътре и след това я затвори и заключи зад него. Каюткомпанията на „Червения октомври“ беше твърде просторна за подводница, поставена точно пред кухнята, зад жилищните помещения на офицерите. Стените й бяха звукоизолирани и вратата беше снабдена с ключалка, защото проектантите знаеха, че не всичко, което офицерите говорят, е за ушите на моряците. Каютата разполагаше с достатъчно място, позволяващо на всички офицери на „Червения октомври“ да се хранят заедно, въпреки че трима от тях винаги бяха дежурни. Сейфът със заповедите също се намираше тук, а не в луксозната капитанска каюта, където някой можеше да се възползва от отсъствието на другите и да се опита да я отвори. На него имаше два циферблата. Рамиус държеше комбинацията за единия, а Путин — тази за другия. Това беше абсолютно ненужно, защото Путин несъмнено вече знаеше заповедта за плаването им. Рамиус също бе запознат с нея, но не с всички подробности.

Путин наля чай, докато капитанът сверяваше часовника си с хронометъра, монтиран на стената. До отварянето на сейфа оставаха още петнадесет минути. Любезността на Путин го караше да се чувства неспокоен.

— Още две седмици затворени — каза замполитът, разбърквайки чая си.

— Американците вършат същото за два месеца, Иван. Разбира се, подводниците им са далеч по-комфортни.

Въпреки огромния размер на подводницата, един надзирател в ГУЛАГ би изпитал срам при вида на офицерските помещения в „Червения октомври“. Екипажът се състоеше от петнадесет офицери, настанени в сравнително прилични кабини в задната част, и сто моряка, чиито койки бяха натъпкани в ъглите и стелажите на носа пред ракетния отсек. Размерите на „Октомври“ бяха измамни. Вътрешността на двойния й корпус беше наблъскана с ракети, торпеда, ядрен реактор и помощното му оборудване — грамадна дублираща дизелова електроцентрала, — група от никел-кадмиеви акумулатори извън напорния корпус, която беше с десетократно по-големи размери от аналогичните американски съоръжения. Управлението и поддръжката на подводницата беше огромна работа за толкова малоброен екипаж, въпреки че широко използваната автоматизация я правеше най-модерния съветски плавателен съд. Вероятно хората не се нуждаеха от прилични койки. Те щяха да разполагат с четири или шест часа в денонощието, за да ги използват, и това щеше да бъда от полза за Рамиус. Половината от екипажа бяха новобранци на първото си плаване, а дори и по-опитните знаеха достатъчно малко. Силата на екипажа му, за разлика от тази на западните, се криеше в единадесетте мичмана и главните старшини. Всички те бяха мъже, които изпълняваха точно разпорежданията на офицерите си, защото бяха обучени специално за това. А Рамиус беше подбрал своите офицери.