Артър Кларк: Не всичко, което блести...

Около ръбовете на кратера, изхвърлени след гигантските взривове, които са обезобразили лунната повърхост преди триста милиона години, извадени от няколко мили дълбочина, сега стърчаха гигатски късове руда. Да, със сонда не можеха да се разкъртят недрата… Жалко, че тези исполински образци бяха разпилени върху огромна площ в пълен безпорядък — необузданите сили бяха нарушили всяка последователност на пластовете.

Д-р Пейнтър се катереше по тази необикновена шлака и с чукчето си откъртваше малки образци. Изведнъж другите дочуха силен вик и докторът дотърча, стиснал в ръцете си отломки от твърде лошо стъкло. Едва след няколко минути се успокои дотолкова, че да може да обясни защо бе вдигнал този шум. А после измина твърде много време, докато групата отново си спомни за задачите си и да продължи работата по програмата.

Ванденберг отдалеч забеляза четворката, когато тя се завръщаше към кораба. Никой не изглеждаше уморен, въпреки двете денонощия на крак. Нещо повече — скафандрите не можеха да прикрият странната живост на движенията. Отдалеч се разбираше, че експедицията е минала успешно. Е, тогава има двойно основание да бъде поздравен д-р Пейнтър, защото колкото и мъглява да бъде получената от Земята радиограма, става ясно, че неговият експеримент е завършил с пълен триумф.

Но при вида на това, което геофизикът държеше в ръката си, командирът забрави за радиограмата. Той прекрасно знаеше как изглежда необработеният диамант. Единствено знаменият „Калинен“ превъзхождаше този с размерите си.

— Нищо странно — гласът на д-р Пентър бе задавен от радост. — Диамантите винаги са в близост до вулканичните кратери. Но кой знае защо, не ми беше хрумнало, че тази закономерност важи и за Луната.

Тук Ванберг изведнъж си спомни за радиограмата и я предаде на геофизика. Ученият бързо прегледа текста и зяпна. По-късно Ванденберг ми каза, че никога не е виждал човек, толкова смазан от поздравителна телеграма. Ето я:

ЗАДАЧАТА ИЗПЪЛНЕНА. ОПИТ 541 С ПРИЛАГАНЕ НА УСЪВЪРШЕНСТВАНИЯ ТИГЕЛ СЕ УВЕНЧА С УСПЕХ. РАЗМЕРИТЕ СА ПРАКТИЧЕСКИ НЕОГРАНИЧЕНИ. СЕБЕСТОЙНОСТТА Е НИЩОЖНА.

— Какво стана? — запита Ванденберг, озадачен от разстроеното лице на геофизика. — Като че ли новината не е добра?!

Д-р Пейнтър преглътна няколко пъти, пое дъх като риба на сухо и слисано се втренчи в големия, заемащ едва ли не цяла длан кристал. След това го хвърли нагоре. Кристалът бавно падна.

Най-сетне д-р Пейнтър си възвърна способността да говори.

— Моята лаборатория — обясни той — вече много години се опитва да синтезира диаманти. Вчера това парче струваше един милион долара. Днес — не повече от двеста. Не съм сигурен дори дали си струва да го нося на Земята.

Естествено, той взе кристала — кой би изхвърлил подобна красота. И около три месеца мисиз Пейнтър носеше най-хубавата в света брилянтна огърлица, която й струваше хиляди долари (стойността на шлифоването и полирането). След това методът на Пейнтър бе усвоен в промишлеността, а още един месец по-късно тя получи развод. Основанието? Крайно жестоко отношение от страна на съпруга. Вие, разбира се, ще кажете: пада му се…

© 1956 Артър Кларк

© Васил Начев, превод от английски

Arthur Clarke

All That Glitters, 1956

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/71]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:04