Джон Гришам - Адвокат на улицата

— Ще платим по двайсет и пет — тихо съобщи Артър и триста седемдесет и пет хиляди долара изхвръкнаха от сейфовете на „Дрейк и Суини“.

Мъдростта на Де Орио бе в това, че по този начин разчупи леда. Знаеше, че може да ги притисне за по-дребните обезщетения. А щом веднъж си развържеха кесията, нямаше да я затворят, преди да приключим.

През миналата година, след като си получих заплатата, след като ми платиха осигуровките и отделиха една трета от хонорарите за режийни, бях допринесъл с около четиристотин хиляди долара за кацата с мед, в която бъркаха само съдружниците. А освен мен имаше още осемстотин адвокати.

— Господа, изправени сме пред два въпроса. Първият е за пари — срещу каква сума да прекратим това дело. Вторият засяга дисциплинарните мерки срещу мистър Брок. Изглежда, че двата въпроса са свързани. В този момент от заседанието бих желал да поговоря насаме с всяка от страните. Мистър Грийн, мистър Брок, ако обичате, заповядайте в кабинета ми.

Сътрудничката ни отведе зад подиума и попаднахме в разкошен кабинет с дъбова ламперия, където негова светлост вече сваляше тогата и поръчваше на една секретарка да донесе чай. Искаше да поръча и за нас, но ние любезно отказахме. Сътрудничката затвори вратата и останахме насаме с Де Орио.

— Напредваме — рече той. — Трябва да ви кажа, мистър Брок, че жалбата ще ни създава ядове. Разбирате ли колко сериозно стоят нещата?

— Да, струва ми се.

Той сплете пръсти и закрачи напред-назад из кабинета.

— Някъде преди седем-осем години един столичен адвокат извъртя подобен номер. Напусна фирмата си с куп материали, които по тайнствен начин се озоваха в друга фирма, а тя пък по една случайност взе, че му предложи добре платено място. Не помня как му беше името.

— Маковек. Брад Маковек — обадих се аз.

— Точно така. Какво стана с него?

— Две години лишаване от права.

— Точно същото искат и за вас.

— В никакъв случай, ваша светлост — заяви Мордекай. — Мътните да ме вземат, ако се съглася на две години лишаване от права.

— А на колко ще се съгласите?

— Максимум шест месеца. И повече никакви пазарлъци.

Вижте, ваша светлост, сам знаете, че ония умират от страх. Те, а не ние. За какво ни е споразумение? Предпочитам съдебните заседатели.

— Никакви заседатели. — Съдията пристъпи към мен и ме погледна в очите. — Ще приемете ли шест месеца лишаване от права?

— Да — казах аз. — Но само ако платят парите.

— Колко? — обърна се съдията към Мордекай.

— Пет милиона. На процеса бих взел много повече.

Дълбоко замислен, Де Орио отиде до прозореца и се почеса по брадата.

— Да, май ги виждам как присъждат пет милиона — каза той, без да се обръща.

— Аз виждам двайсет — възрази Мордекай.

— Кой ще получи парите? — запита съдията.

— Е, това вече ще е кошмар — призна Мордекай.

— А вашият хонорар?

— Двайсет на сто. Половината е за един благотворителен тръст в Ню Йорк.

Съдията се врътна и отново закрачи из кабинета с ръце зад тила.

— Малко са шест месеца — рече той.

— Повече не даваме — отсече Мордекай.

— Добре. Нека да поговоря с отсрещната страна.

Разговорът ни със съдията продължи по-малко от петнайсет минути. На злодеите им трябваше цял час. Нормално — водеха пазарлък.

Седнали на една пейка в шумното фоайе, ние пиехме кола, мълчахме и гледахме как около нас хиляди адвокати търчат в гонитба на клиенти и справедливост.

После тръгнахме по коридорите и видяхме изплашени хора, чакащи да застанат пред съдията за какви ли не прегрешения. Мордекай си побъбри с група познати юристи. Аз не познавах никого. Адвокатите от големи фирми не си губят времето из съдебните коридори.

Сътрудничката дойде да ни повика в съдебната зала, където всички играчи вече бяха по местата. Из въздуха витаеше напрежение. Де Орио беше навъсен. Артър и неговият екип изглеждаха изтощени. Седнахме и зачакахме тежката дума на съдията.

— Мистър Грийн — започна той, — разговарях с адвокатите на защитата. Ето последното им предложение: три милиона долара и едногодишно лишаване от права за мистър Брок.

Още не седнал, Мордекай подхвръква нагоре.

— Значи само си губим времето — заяви той и грабна куфарчето. Аз също скочих. — Моля да ни извините, ваша светлост — добави Мордекай. — Но си имаме и друга работа.

Отправихме се към пътеката между скамейките.

— Свободни сте — унило изрече зад нас съдията.

Напуснахме залата тичешком.