Джон Гришам - Адвокат на улицата

Настана тишина. Де Орио си записа нещо, после пак погледна дневния ред. Следваше въпросът за досието.

— Носите ли го? — запита ме той.

— Да, сър.

— Готов ли сте да го върнете?

— Да.

Мордекай отвори ожуленото си куфарче и извади папката. Подаде я на сътрудничката, а тя на свой ред я прехвърли към негова светлост. Десет дълги минути гледахме как Де Орио прелиства страница след страница.

Забелязах, че Рафтър ме зяпа, но вече не давах пет пари за него. Сега ги тревожеше само как да се докопат до досието.

След като приключи, съдията каза:

— Папката ви е върната, мистър Джейкъбс. На долния етаж има заведено дело по случая. Разговарях за него със съдията Киснър. Какво смятате да предприемете?

— Ваша светлост, ако уредим всичко друго, няма да настояваме за присъда.

— Предполагам, че сте съгласен, мистър Брок? — погледна ме Де Орио.

Има си хас да не съм.

— Да, сър.

— Продължаваме. По следващата точка имаме жалба от „Дрейк и Суини“ относно неетичното поведение на Майкъл Брок. Мистър Джейкъбс, ще поясните ли за какво става дума?

— Разбира се, ваша светлост.

Артър скочи на крака и подхвана обвинителна реч за моите прегрешения. Не беше нито излишно строг, нито прекалено словоохотлив. Като че цялата работа не му доставяше удоволствие. Артър бе адвокат на адвокатите, закален ветеран, който изискваше от всички да спазват етичните норми и сам се придържаше най-стриктно към тях. Той и фирмата никога нямаше да ми простят стореното, но в крайна сметка аз бях един от тях. Както действията на Брейдън Чанс хвърляха петно върху цялата фирма, така и моята постъпка бе общо нарушение на установените норми.

Накрая подчерта, че отнемането на папката не бива да остане безнаказано. То най-безцеремонно нарушавало отношенията на взаимно доверие с клиентите от „Ривър Оукс“. Само по себе си не представлявало престъпление и фирмата охотно щяла да се откаже от обвинението за кражба с взлом. Но като адвокат, и то много добър, призна Артър, трябвало да понеса отговорност.

При никакви обстоятелства нямало да оттеглят жалбата.

Аргументите бяха точни и тъй умело поднесени, че дори аз ги приех. Адвокатите на „Ривър Оукс“ ме гледаха особено презрително.

— Мистър Брок — каза Де Орио. — Имате ли какво да отговорите?

Нямах подготвен отговор, но не се боях да стана и да си кажа думата. Погледнах Артър право в очите.

— Мистър Джейкъбс, винаги съм изпитвал дълбоко уважение към вас и продължавам да го изпитвам. Нямам какво да кажа в своя защита. Сгреших и хиляди пъти съжалявам, че взех папката. Търсех информацията, която знаех, че се укрива, но това не ме оправдава. Поднасям своите извинения на вас, на цялата фирма и на клиентите от „Ривър Оукс“.

Седнах и не посмях да ги погледна. По-късно разбрах от Мордекай, че смирението ми затоплило атмосферата поне с десет градуса.

И тогава Де Орио постъпи много мъдро. Премина към следващата точка, която засягаше предстоящите съдебни дела. Смятахме да подадем искове от името на Маркис Дийс, Келвин Лам и евентуално всички други изселени, стига да ги открием. Девън Харди и Лонта отпадаха, тъй че оставаха петнайсет потенциални ищци. Мордекай се бе зарекъл да ги намери и съдията знаеше това.

— Ако приемете, че носите отговорност, мистър Джейкъбс — каза негова светлост, — ще трябва да поговорим за обезщетенията. Колко предлагате за прекратяването на тези петнайсет дела?

Артър си пошушука с Рафтър и Маламъд, после заяви:

— Е, ваша светлост, тези хора навярно живеят без дом от около месец. Ако им дадем по пет хиляди, те ще си намерят нови жилища, без съмнение много по-добри от предишните.

— Малко е — каза Де Орио. — Мистър Грийн?

— Твърде малко — съгласи се Мордекай. — Още веднъж ще обоснова обезщетенията, които биха дали съдебните заседатели. Същите ответници, същото неправомерно деяние, същият съд. С лекота мога да получа по петдесет хиляди на дело.

— Колко бихте приели в момента? — запита съдията.

— Двайсет и пет хиляди.

— Мисля, че би трябвало да ги платите — каза Де Орио на Артър. — Предложението изглежда разумно.

Железните нерви на Артър не издържаха пред този натиск от двете страни на съдебната зала.

— По двайсет и пет хиляди на всичките петнайсет човека?

— Точно така.

На масата на защитата се зашушука трескаво, при което всеки от четиримата адвокати на „Дрейк и Суини“ напираше да си каже думата. Личеше, че не се допитват до адвокатите на другите двама ответници. Очевидно фирмата трябваше да поеме цялата сметка по споразумението. Гантри изглеждаше напълно безразличен; никой нямаше да му бръкне в джоба. От „Ривър Оукс“ навярно бяха заплашили със съдебен процес, ако не се постигне споразумение.