Джон Гришам - Адвокат на улицата

— Значи нищо не се променя?

— Почти. Я погледни София. Приема повече клиенти от всички нас, взети заедно, и половината град я смята за адвокат. Ако има работа в съда, аз ще я поема. Тъй че около теб всичко остава същото.

Очевидно уличните адвокати сами си създаваха правилата.

— Ами ако ме спипат?

— На кой му пука? Опитай се да разбереш къде точно свършва обществената дейност и започва правото.

— Две години са много време.

— И да, и не. Никой не е рекъл, че трябва да приемем точно две години.

— Мислех, че не подлежи на обсъждане.

— Утре всичко ще подлежи на обсъждане. Но трябва да проучиш нещата. Намери подобни случаи, ако ги има. Виж какво е решавал съдът при сходни обстоятелства.

— Мислиш ли, че е имало и други такива случаи?

— Може би. Вече сме цял милион. Кой друг ще сплеска нещата, ако не адвокатите?

Мордекай бързаше за среща. Благодарих му и заключихме кантората.

Подкарах към Джорджтаунския юридически колеж близо до Капитолийския хълм. Библиотеката работеше до полунощ. Изглеждаше идеално място, където да се укрия, потънал в размисли за живота на един съгрешил адвокат.

Съдебната зала на Де Орио се намираше на втория етаж в Карл Молтри Билдинг и на път за нея минахме покрай кабинета на Киснър, където моята взломна кражба изчакваше поредната крачка в плетеницата от процеси. Из коридорите сновяха скъпо платени специалисти по наказателно право и евтини адвокатчета — от онези, дето се рекламират по автобусните спирки и кабелната телевизия. Всички шушукаха неуморно с клиенти, които почти до един имаха вид на изпечени главорези. Просто не можех да си представя, че името ми е нейде в кюпа заедно с тия злодеи.

На Мордекай му бе малко смешно, че държа да пристигнем точно в определения час. Никак не ми се щеше да закъснявам. Де Орио се славеше като фанатик на точността. А, от друга страна, не бих понесъл да подраня десетина минути и да се подложа на любопитни погледи, шушукане и досадни предварителни коментари от страна на Рафтър, Артър и кой знае още колко техни помощници. Не ми се искаше и да бъда в една зала с Тилман Гантри преди появата на негова светлост.

Исках да седна настрани, да изслушам каквото има за казване и никой да не ме закача. Влязохме в един без две минути.

Сътрудничката на Де Орио раздаваше копия от дневния ред. Посочи ни къде да седнем — аз в ложата на съдебните заседатели, Мордекай близо до мен, зад масата на ищеца. Попечителката Уилма Фелан вече бе там и изглеждаше отегчена, защото нямаше думата в предстоящите спорове.

Масата на защитата представляваше истински образец на стратегическо подреждане. От едната страна се тълпеше отрядът на „Дрейк и Суини“; от другата бе Тилман Гантри с двамата си адвокати. В центъра като буфер седяха двама от шефовете на „Ривър Оукс“ и трима адвокати. В дневния ред бяха вписани и имената на всички присъстващи. Изброих ги — общо тринайсет души от страна на ответниците.

Очаквах Гантри като бивш сводник да е окичен с пръстени, обици и безвкусно ярки дрехи. Нищо подобно. Беше в изискан тъмносин костюм и изглеждаше по-елегантен от адвокатите си. Четеше някакви документи и не поглеждаше никого.

Видях Артър, Рафтър и Нейтън Маламъд. И Бари Нузо. Твърдо бях решил да не се изненадвам от нищо, но не очаквах да срещна Бари. Изправяйки срещу мен трима бивши заложници, фирмата ми пращаше мълчаливо послание: всички останали адвокати бяха издържали страшното изпитание с Мистър, без да се пречупят. Какво ми ставаше? Защо тъкмо аз излагах отбора?

Петият човек от екипа им бе записан под името Л. Джеймс Събър, адвокат от застрахователна компания. „Дрейк и Суини“ имаше солидна застраховка срещу прояви на професионална некомпетентност, но не вярвах това да помогне в случая. Застраховката не покриваше умишлени деяния, например кражба от страна на служител и съдружник, както и умишлено нарушение на законите. Застрахователите биха платили при грешка на адвокат от фирмата. Но не и при целенасочено действие. Брейдън Чанс не бе допуснал небрежност относно законите или утвърдената практика. Той бе взел съзнателно решение да проведе изхвърлянето, знаейки много добре, че има работа с пълноправни наематели.

Далече от нашите погледи предстоеше грозна караница между застрахователите и „Дрейк и Суини“. Тяхна си работа.

Точно в един часа съдията Де Орио изникна иззад подиума и зае мястото си.

— Добър ден — навъсено каза той, докато сядаше.