Джон Гришам: Да пропуснеш Коледа

6100! И какво бе останало? Може би една-две полезни вещи, нищо повече.

Лутър с огромно задоволство изчисли загубите, като да бяха нанесени от някой друг. Всички доказателства се допълваха едно друго, изграждайки непоклатимата теза на обвинението.

Накрая той се пообърка с числата, обозначаващи благотворителните начинания. Дарения за църквата, играчки за сирачетата и пари за приюта за бездомни, за кухнята за бедни. Реши да не се мотае излишно с благородните жестове и се върна отново към ужасяващото заключение: 6100 за Коледа!

— Дванайсет процента от годишния ми доход — изрече невярващо той. — Шест хиляди и сто. Платени в брой. И от тях само шестстотин не подлежат на данъчно облагане.

Толкова беше отчаян, че направи нещо, което му се случваше много, много рядко. Извади бутилката коняк, която държеше в чекмеджето на бюрото си, и обърна няколко чашки.

Спа от три до шест и се съживи под душа. На масата имаше кафе и овесени ядки. Нора изгаряше от желание да си побъбрят, но Лутър не й го позволи. Той си прочете вестника, посмя се на комиксите, два пъти я увери, че Блеър си прекарва чудесно, след което я целуна и хукна към службата си — мъж, твърдо решен да изпълни своята мисия.

Туристическата агенция се помещаваше във фоайето на сградата, където работеше Лутър. Той минаваше край нея поне два пъти на ден, макар че рядко поглеждаше към витрината, подредена с фотоси от плажове и планини, яхти и пирамиди. Тия примамки очакваха онези, които имаха шанса да пътуват. Лутър никога не беше влизал вътре, никога не беше и помислял да прекрачи този праг. Той и семейството му прекарваха петдневната си отпуска на брега на океана, в апартамента на един приятел. При неговата натоварена работа се радваха и на това.

Лутър се измъкна малко след десет, слезе по стълбите, за да не се налага да дава каквито и да било обяснения, и се шмугна през вратата на агенцията. Биф го очакваше.

Тя имаше огромно цвете в косите си и лъскав бронзов тен и изглеждаше сякаш се е отбила тук за няколко часа, преди отново да отиде на плажа. Приветливата й усмивка плени Лутър, а първите й думи направо го зашеметиха.

— Нужно ви е пътешествие по море — рече тя.

— Как разбрахте? — успя да смутолеви той. Протегнатата й ръка вече стискаше неговата, разтърсваше я, повеждаше го към дългото бюро, където го настани и седна насреща му. Дълги бронзови крака, отбеляза Лутър. Получили загар на плажа.

— Декември е най-подходящият месец в годината за морско пътешествие — поде тя и съпротивата на Лутър бе окончателно сломена. Заваляха брошури. Тя ги разгръщаше, поднасяше ги пред смаяните му очи. — Тук, в сградата, ли работите? — попита дамата, докосвайки се до деликатния въпрос за финансите.

— В „Уайли и Бек“, на шестия етаж — отвърна Лутър, без да откъсва очи от плаващите дворци и безкрайните пясъчни ивици.

— Служба „Пускане под гаранция“ ли? — запита тя. Лутър трепна, съвсем леко.

— Не. Данъчни експерти.

— Извинете — прехапа език момичето.

Бледо лице, тъмни кръгове под очите, стандартната синя риза с копчета отпред, имитация на колежанска вратовръзка. Трябваше сама да си направи изводите. Както и да е. Биф посегна към още по-лъскави брошури. — Не съм забелязала да имаме много клиенти от вашата фирма.

— На нас ни куцат почивките. Работата ни затрупва. Ето това тук ми харесва.

— Чудесен избор.

Спряха се на „Островната принцеса“, нов лъскав гигантски кораб с каюти за шест хиляди пътници, десетина басейна, четири казина, пет хранения дневно, осем спирки на Карибите... Списъкът се нижеше безкраен. Лутър пъхна под мишница тесте подбрани брошури и побърза да се прибере в стаята си шест етажа по-горе.

Акцията бе внимателно планирана. Първо, остана да работи до късно, което определено не беше необичайно, но във всеки случай помогна да подготви представлението за вечерта. Провървя му с времето, защото все още беше мрачно. Трудно е да добиеш празнично настроение, когато небето е сиво и надвиснало. И е много по-лесно да си помечтаеш за десет разкошни слънчеви дни.

Ако Нора не се тревожеше за Блеър, щеше да подходи по различен начин. Просто щеше да спомене някаква ужасяваща новина за непознат вирус или може би друго масово избиване в някое колумбийско село и това щеше да й подейства достатъчно силно. Да отвлече вниманието й от коледните радости. Няма да е същото без Блеър, нали?

Защо не се поотпуснем тази година? Да се скрием. Да избягаме. Да се поглезим.